Не ми се четат книги нещо, имам усещането че каквото и да прочета ми казва нещо което вече  отдавна знам само дето с повече думи го прави. Много съм преживял или много знам..не питай старило питай патил...

                     Та влизам, начи, в дискотеката....ейййййй...ама пълно със секакви, брато!!! Мацки бе, кво друго! И вървим си, казвам ти, и гледам тая, оная, трета, пета...то не знаеш къде да погледнеш без да срещнеш на някоя погледа...

                   Отново  у дома и отново лято, двете неща едновременно ми дават това спокойствие така ценно за мен. Не че го нямам иначе, но една тиха утрин с набиращо сила Слънце пълзящо с лъчите си по къщите наоколо  е нещо което вин...

                  .......А вечерта тежи от цвят и влажна миризма
                 на бъз, жасмини и мечти.
                 И  тънко вплетени в косите на момиче

                      Между два валежа и ту облачно ту- не и не опитвам да хвана тенденцията. Важното е че няма такава май. И юни също...Както и да е, поне е топло, а в душата също проблясват огънчета. Чак пламъци- не, огънчета...ама пак...