Понеже не е точно туризъм,по-точно е бизнес туризъм,ама такава категория няма..та разиграх на ези -тура  и се падна в "Бизнес" да се проявя...

          ......Оранжево...
         Та кацам в Амстердам,09.30 местно време , четвъртък , като за целта преди това станах в 05.30ч,нещо,което извънредно много мразя,в смисъл ,да ставам посред нощ,и след всичките хигиенни процедури и транспортни последващи действия за придвижване до летището все пак успях да си хвана самолета...
         Което в последно време не  непременно се случва...ама както и да е !!
        Поводът ли?
        Ами една среща първо в Амстердам и по-точно в близките околности с цел последващи търговски сделки.
        И още две срещи в Белгия-в Брюж и Олен.
        Кратко и ясно,надявам се...
        Имам резервация за Херц,уреждаме формалностите и си се усмихваме с младежа отсреща на гишето до степен да си тръгнем заедно едва ли не след уреждане на формалностите.Докато не поставя кредитната ми карта в терминала и установява,че нещо не става работата.Спирам нещо да съм му симпатичен,той на мен също,предлагам му друга,дебитна,той "не и не".
         Предлагам плащане в брой,той ме гледа вече много странно и с досада...
         Явно няма да си тръгваме заедно по взаимно съгласие,аз звъня в офиса в София и организирам здрав екшън и бърз трансфер на аавоари,междувременно организирам алтернативата на колата с влак.
         Влакът минава под летището,не е един,има на всеки десетина минути,билетът до въпросното място за среща е десетина евра,купувам и се настанявам след малко,като се приготвям да пътувам около 45-50 минути.
         Не съжалявам никак,да пътуваш с влак е доста по-интересно,имаш възможност да разглеждаш наляво-надясно,обстановката е приятна,а и хората около теб не ти досаждат със себе си,освен ако не пожелаеш.
         Аз пожелах,щото не бях сигурен в надписите на холандски дали ми казват това,което си мисля и което ми трябва,та обърнах се към една симпатична дама срещу мен с молба да ми помогне по въпроса..
         Холандките явно са доста общителни,почти половин час не ме остави да  си разглеждам пейзажа,а ме окупира изцяло за себе си.
          Даже знаеше ,че София е столицата на България ,представете си!!
          Та България това,Европейския съюз онова,пък аз какво точно правя,оооо..собствен бизнес!!...,и вече почти си мисля ,че ще ми излезе късмета и все пак тя е далеч по-предпочитана алтернатива за мен пред младежа от Херц...и трябваше да слизам на спирката.Тя тръгна след мен,за да ми покаже какво да правя нататък,бях й безкрайно благодарен и още по-щастлив,когато останах сам и се отправих към мястото на срещата.Наду ми главата с приказки,а толкова любезна и усмихната,че не става просто да се обърнеш към прозореца и да забравиш за съществуването й....
       Срещата е с един добре изглеждащ симпатяга на около 65 години,явно добре живял и не си даващ зор много-много.От друга страна,сам си го е постигнал и организирал,така че-евала на човека,дето се вика,де такъв късмет всекиму..!!
        Провежда нещо като кръстосан разпит за около петнадесетина минути,явно отговарям на изискванията му,та поръчва на секретарката сандвич,а за мен-два...!
Един вид,деловата среща премина в делови обяд по един малко различен за мен начин от обичайните,дето ми се случват,ама нали човек се учи ,докато е жив..
        Та рупаме си,значи,хлебеца със шунка и марулка вътре,и си говорим с почти пълни усти какво,как,защо и кога,отворихме и бутилката вино,която бях донесъл като армаган...
         Явно и второ ниво преминах безпроблемно,щото бързо се разбрахме и той изяви желание да ме върне обратно до летището,откъдето да си взема рента кар-а със задействаната вече карта.Аз почти се облещих от изненада,такова нещо не ми се беше случвало,западняк да излезе от съгласувания протокол за протичане на среща,той пък не разбра какво става,случило ли се е нещо ме попита,аз помахах с ръка"Не...не...",и потеглихме към летището..
        Остави ме,сбогувахме се,аз отново наминах при въпросния младеж,той опита да се усмихне, пак,после го даде по-делово и аз вече седях в новичкия"Опел Астра" и настройвах Джи Пи Ес Навигатора,направление Брюж...
        Не ми се разказва в подробности,по-точно  пише ми се за холандците и Холандия и за белгийците и за Белгия като за хора и като усещане,отколкото да изпадам в детайли по пътуването...
        Та холандците винаги са ме впечатлявали много.Малка нация,около 12-13 милиона,живеят на парче земя и отвсякъде буквално вода,граждани на света и умеещи да правят бизнес по всякакви възможни начини.
        Има холандски фирми навсякъде по света,в банковия и финансовия сектор,застраховането,логистиката и транспорта в най-широкия смисъл ,земеделието 
,цветарството,градинарството...
        Да продължавам ли...?
        Отглеждането на расови коне,лидери в световната търговия със плодове и зеленчуци,търговци на мебели,дървесина и какво ли не още...
        Много ме впечатляват ,наистина.
        За мен те са пример за нация от хора,можещи,знаещи и искащи да бъдат едни от най-добрите!
        Въпреки съседите си като Германия,
Великобритания,малко по на север Дания,Швеция и Норвегия,или може би точно поради съседството си с народи като тях,те са успявали не просто да оцеляват,а да се развиват и дори да  ги изпреварват в много отношения.
         Там,където не са ги изпреварили,поне са се интегрирали здраво в икономиките им и поставили се в незаменимо място,така че не от днес големите им се налага да се съобразяват с "оранжевите" в почти всяка една сфера.
         Страната представлява на практика едно голямо селище без начало и без край,излизаш от едното и влизаш веднага в другото градче или селце.Дадох си сметка,че нямаше и миг,дори когато пътувах по магистралите,да остане пейзажа без поне една къща или стадо овце или крави,или оранжерии и складове,или обработващи земята трактори и други машини.
          Толкова много хора,струпани както в Холандия и Белгия,има в  другаде в Европа единствено само в областта,затворена между Кьолн,Дюселдоф и Бон.Най-гъсто заселената територия  населяват около 12-14 милиона холандци и поне още 3-4 милиони искащи да притежават холандски паспорт,както и от около 16 милиона белгийци и пак 2-4 милиона желаещи белгийско гражданство.
          Тоест,на територия около  колкото една България живееха,работеха и се радваха на постигнатото благополучие три пъти повече население,отколкото сме ние,българите!!
           За сметка на това са си изградили живот и среда,меко казано за завиждане.Навсякъде канали и цветя,лебеди и диви гъски си плуват в съседство с пасящ едър или по-дребен такъв рогат добитък,както и коне.Много коне,свободно пасящи,и много конници,разхождащи се около и по пътя до теб инавсякъде.
            За малко да забравя за колоездачите,яхнали какви ли не велосипеди,с или без багажник,с или без седалка допълнителна,за дете,и препускащи в какви ли не посоки.На улицата има платно за автомобили и такова за велосипеди до тротоара.В пешеходните зони-алея за велосипеди и за пешеходци.В паркинг зоните-място за автомобили и велосипеди също така..
            Та като знаете как вървят из София маршрутките,нещо такова е и с велосипедистите там-има ги навсякъде и те карат да се съобразяваш с тях,искаш или не!
             Улиците не са на колите,те са на велосипедите,и толкова!!
             И колите нямат нищо против това!!
             Хорандците са любопитни май,наглед изглеждащи безразлични.Въпреки многото чужденци в страната им с готовност се отзовават на всяка молба за една или друга информация.Една жена спря на паркинга и ми отдели поне пет минути,за да ми обясни как да си взема билет от паркингавтомата,после колко и как да му пускам монети,и къде точно да поставя бележката,за да нямам проблем с общинските служби.Както и къде мога да паркирам,без да ми се налага да плащам, и че след 18 часа не се плаща,освен ако не искаш да останеш цяла нощ до 08.00 часа сутринта.И т.н.,и т.н...
            Загледах я малко и си помислих,че си струва да паркирам пред нейния вход между 18.00  и  08.00 часа сутринта .Бързо реших обаче,че май е по-добре да не правя неща извън предвидените по програма.
            Та дружелюбни и усмихнати са хората,малко студени и скучни на вид,но и наче като че ли готови да се включат в купона,ако има такъв наоколо...
             Много дървета и градини,много оранжерии и цветя в дворовете.
             Къщите са красиви и приятни,поддържани и изпипани до дитайл.Не видях никъде боклуци
,независимо ,че и кошове за боклук имаше тук-там само.
             Много църкви,големи и малки,приятно осветени вечер и през нощта,с камбани,отбелязващи всеки изминал половин час с приятни мелодии...
Изобщо,като цяло усещането е за едно спокойствие и красота,за една свръхурбанизирана и модерна среда,съчетана със зеленина и природа по най-приятен начин...
             Поне десетина пъти пожелах една или друга къща да е моя,където да живея с удоволствие...!!
             Иначе езикът им....ми не знам как точно да се изразя,почти изпитвах физическа болка и свиване в корема,като заговореха на холандски.Имах усещането,че или ще им се върже езика,или нещо с белите им дробове става с тези техни  думи,изпълнени със съчетания на ррхрх ххрххр,както  и многото иййй,иейййе,ейиие и т.н
             Честно,и сега като пиша и си задавам въпроса какъв ли тренинг изисква говоренето на един такъв език.Аз го класифицирах по любимост и разбираемост наред с унгарския, с удовлетворение давайки си сметка,че никога няма да ми се наложи да го уча...
             И понеже следващата спирка е Брюж,Белгия,и трябва да бързам,защото замръквам на пътя и трафика става все-по сериозен и рискът от задръстване ,в което да попадна,наполно реален,давам здраво газ и опитвам да карам смаксимално позволените 120 км/ч.Не винаги успявам,защото пред мен,зад мен и около мен всякакви коли и камиони се движат в пакет и в продължение на километри просто няма как да заобиколиш или надминеш едно или друго МПС.
               Справям се все пак и след около 3 часа,вече по тъмно ,съм Брюж,в историческия център,където е и хотелът ми,резервиран по-рано....
..........Продължение: Шоколад...

Нещо не ти разбрах мисълта!Тва пост ли е или тост?

...а ти на колко тоста си?:)

Varna me pochti godina i polovina nazad, kogato biah za mesec v Delft. Tova, koeto opisvash kato tvoi lichni vpechatlenia ot Netherlands dotolkova savpada s moite takiva, che chak imah chuvstvoto, che az sam pisala tozi post.:) Chakam prodalzhenieto za Belgique. Interesno shte mi bade dali otnovo shte ni savpadnat vpechatleniata ot horata i gradovete tam.

P.S. Izviniavam se za latinicata, no neshto kirilicata ne mi raboti kakto triabva.

Иначе се радвам,че ти харесва.За Впечатленията...ми трудно може да са различни,,ако сме нормални хора и виждаме нещата нормално...
Така че,дано да ти хареса и продължението,което вече го публикувах...
Поздрави:)

то хубаво си направил като си се изфукал:)

Аз споделям мои впечатления,по моя си начин,от моя живот...
И не се фукам,поне в случая и поне не с това...
Имам достатъчно основания да го правя с други неща,на други места и по друг начин...
Хубавото е ,че мога и ми се пише за неща като тези по начин като този,и освен на мен това може би се харесва и на още някой.....
Това е нещото,което ми харесва...
Поздрави:)

лично разказът ми хареса. Като ми остане време и другия ще прочета, защото само му хвърлих бърз поглед засега. Поздрави!
Помисли си дали Бизнес е категорията на впечатленията или по-скоро туризъм/лични дневници. Така ще си спестиш някакви заядливи коментари като тези по-горе.

Помислих си и хвърлях чоп,и се падна бизнес...
Но...всъщност как живеем,мислим и действаме е ...бизнес...
Прекарваме повече време,работейки,отколкото почивайки.
И нали времето,през което почиваме,дава представа и как сме работили.Защото организацията и качеството на почивката ни показва какъв е манталитета ни,какви са качествата ни като хора,поставящи си цели,начините за постигането им и съответно начините за прекарване на свободното време.
Стана дума,че холандците са в първите места за много неща в световен мащаб...
Тоест,целите ,които са си поставяли и продължават да следват,са амбициозни,достижими,намерили са начин да ги постигнат,знаят как да останат на равнище...!
И измеренията са световни,не се оправдават,че са малка нация,че нямат ресурси,че някой и нещо им пречи и затова не успяват в едно или друго...
Сещаш ли се за коя нация говоря...?
Всичко това е бизнес-манталитет,нагласа за действие...
Което е и най-важното в един бизнес!
Да си поставиш цели,те да са реалистични и достижими,да разполагаш или обезпечиш ресурса-финансов,човешки и друг,необходим за целта.
И след това да си скъсаш задника от работа и да направиш идеята си факт...
Това е нещото,което те са успели,въпреки че са малка нация в сравнение с англичани или германци,успешно се мерят с тях и са достойни за да им свали шапка човек.
Което аз и правя,те са моят пример за действие и начин на живот,е...малко сухи и затворени са на пръв поглед,но пък кой ли не надява маски всевъзможни...
Та затова...хем бизнес,хем туризъм...иначе и този пост ще стане леко сух,ако наблегна единствено на бизнес-фактите...
Capish...?
Поздрави...:)

В случай,че се усещаш давеща се,де!
А ако се усещаш така,виртуалното пространство може да ти подскаже едно или друго,не и да реши нещата по начин,по който ти е нужно на теб конкретно.
Така че ...всичко си зависи само от теб и от никой друг...
Поздрави:)
Това беше до Бовари....