...И в жегата за какво да мисли човек....За прости неща най-вече...
         Например,седнал под тентата,с дясната ръка държиш изпотената чаша с лонг-дринк и това донякъде компенсира 30 градусовите температури наоколо.Разкопчал си ризата ,иска ти се да я свалиш,да я захвърлиш направо,ама пустото благоприличие...не че и на тези около теб не им се иска същото,може би е раничко и разумът  в главата все още е повече от алкохола .
Нищо,не е болка за умиране...
        Оглеждаш се наоколо,повечето са насядали около масите малки компании,опитвам да мисля кой с коя е ,след малко ми се струва хем трудно,хем тъпо да мисля по този въпрос...
        Леденият в началото джин/тоник вече не е толкова леден,но все пак достатъчно е студен,спускайки се през гърлото към стомаха ти,за да се усещаш все още стегнат и почти не изпотен и не тотално размазал се....
     ....През градинката отсреща,две коли се опитваха да си отнемат един на друг мястото за паркиране,разбираемо дефицитно на това място в това време.Първо не се разбраха,та и двамата се засилиха към него,току-що освободено,единият на заден,другият направо от отсрещното платно.После,внезапно оказали се на двайсетина сантиметра броня до броня,и двамата застинаха в очакване нещо да стане.Впредвид опита от Анимал Планет,единият трябваше да отстъпи.Стана интересно,и двамата бяха с почти нови коли,като цена би трябвало горе-долу да са еднакви,така,че...Кой щеше да отстъпи...?
     Стояха и се гледаха един друг,всеки очакваше другия да го направи,това обаче не ставаше и вече започнаха да се събират коли около тях в очакване да освободят платното.Единият подсвирна,направи подканващ жест,другият го изгледа и отговори също със жест в този смисъл.
      То поне да беше ясно кой дойде пръв,ама не, не беше,така че предимство нямаше никой.
На съседната маса се приготвиха да стават,сервитьорката се появи,хм ,онази сервитьорка,заради която бих стоял тук и повече време...Този път обаче по-интересното се случваше на улицата,запитах се,всъщност ,спомних си развръзки в подобни ситуации с мое участие....
      Заложих на този с БМВ-то,в смисъл,че ще отстъпи той,изглеждаше по-разумен ли или не толкова склонен да хаби нерви и за това.Не че му беше все едно дали ще обикаля насам-натам в жегата ,на мен нямаше да ми се обикаля със сигурност...
      Събраха се още коли,работата тръгна към задръстване,тези двамата трябваше да направят бързо нещо...
      До мен онази сервитьорка прибра парите от сметката на станалата вече групичка,погледна към мен,докато ги слагаше в портмонето си,после към онези с колите.Явно това с колите не я развълнува особено,поне можеше още веднъж да погледне към мен....
      Мина май повече от минута,две ли...не знам...Надигнах чашата,все така приятно студена...даже не ми се и гледаше какво правят онези на улицата,все някак щяха да се оправят.Притворих очи,опитах се да видя морето и да усетя вятъра му,тук и сега,почти в центъра на София.С повече въображение можеше и да се получи,ако клаксоните наоколо не ти напомняха за реалността...
      Погледнах пак към онези двамата,чак ми идваше да отида при тях и някак да реша въпроса по-бързо.Глупости,само си говоря,не ми се и помръдваше от мястото,просто вече  ми ставаха досадни,за очите и мозъка ми беше къде-къде по-приятно да следя въпросната сервитьорка,движенията й,тялото й....
      Припи ми се мастика изведнъж,даже се учудих сам на себе си,аз и мастика,веднага свързах желанието си с женските форми  наоколо,подбуждано от упорити реклами в тази връзка.Вярно,усещах се първосигнално,и кво от това,няма пък само да се държим умно,все отвреме -навреме е хубаво да се държи човек естествено.
  ....Дясната предна на  БМВ-то бавно се отвори,след миг излезе жена,не бързаше,бавно затвори и се насочи към другата кола.Чак Джулия Робъртс не беше,но не изглеждаше зле и тя го знаеше.Ефирна рокля ,бяла на червени точки,нито къса,нито дълга,с тънки и дълги презрамки върху приятно загорелите рамена ,къса платинена коса и огромни тъмни очила.Усмивката й беше почти толкова огромна,затварянето на вратата на колата и появяването на жената привлече вниманието на всички с пряка видимост.Нямаше как да е иначе....
        Десетина крачки й бяха достатъчни,за да  се озове до вратата на  другия.Почука по стъклото му,все така усмихната,онзи отвътре вече се бореше със себе си,усещах го просто,аз също бих се борил,трябваше да вземе някакво бързо и умно впредвид ситуацията решение..
        Спусна стъклото и се загледа в нея,а тя вече му казваше нещо тихичко и все така с усмивка.Човекът кимна,не се усмихваше,никаква гримаса на лицето му,от която да разбера какво е чул.Тя продължи,без жестове,спокойно и бавно,сякаш времето и жегата не я вълнуваха изобщо,каза още нещо и закрачи обратно към колата.Отвори и седна вътре,човекът на волана говореше с някой по мобилния...
        Другият вече беше вдигнал стъклото,но все така стоеше,където си беше и гледаше към БМВ-то.След секунда потегли,виждах усмивката му,насочена към жената,двете коли се изравниха,жената му помаха отвътре,после се сля с трафика...
        "Егати и  начина да си осигуриш паркиране,трябва да опитам и аз някой път",помислих си.Отвърнах поглед,на масата до мен сядаха някакви момчета,сигурен бях,че празното място ще е заето от БМВ-то,какво да гледам повече...
         Като се обърнах пак,колкото да се уверя в правилността на съждението ми,БМВ-то поемаше също бавно и подмина празното място,не спря и продължи нататък....
         Нямах сили да се учудвам жестомимично,не се и налагаше,така ,че само вътрешно в себе си отбелязах,че такова нещо не ми се беше случвало досега и че традициите не са това,което бяха,и още някакви такива мисли ми се мотаеха,но тогава сервитьорката,онази същата,се появи на масата до мен за поръчката на новите клиенти.Загледах я ,очаквах и тя да ме погледне и понеже не го направи,повиках я със жест.Това свърши работа,също със жест показа,че ще дойде след миг.Доволен ,отпуснах се в креслото и  я зачаках.
         Гледах в чашата,опитах пак оня номер с морето и вятъра,вече нямаше клаксони,чудех се дали и на нея й е толкова лежерно ,както на мен,май не й беше,все пак беше на работа и не беше на три джина като мен....
         Еееех,живот,казах си ,все някак трябва да се живее....

Чак да не повярва човек. :))