Лек опит за разведряване на оловното ноемврийско небе навън...

       Аз затова си се кефя на Юли26..хем е Юли,хем 26,хем лято,хем слънце...
Няма тролове и хоръри,няма и мисъл за това..
Лято,миризма на бор и гора и полски треви,мушици жужат и чат-пат досаждат...ама леко...
Небето едно синьо,синьо...
Облаците и те едни леки и ефирни,като перушина и като натрупани снежинки....
Цветовете наоколо от жълти жита и треви до избелели горски зелени поляни,боровете като посипани с прах...
Черният път и той полегнал като за дрямка,посивял и напукан от жегата...
Щурците говорят,без да си дават зор , пазят се за вечерта и хладното утро по-късно.
Навътре в полето косачи товарят в каруци прясно окосена трева,конете пасат и полюшват опашки..
И тихо,тихо,онази пълна със шумове на вятър в листа и клони,със стъпки на хора в тревата тишина..
С къщата ,варосана в бяло и сеновала до нея...
С черницата с набъбващ плод и упойваща миризма, привличаща неудържимо пчелите...
Със спомените от детството ми,такова,каквото никога вече няма да бъде за никой друг...
Освен за мен...
С момичето с памучната рокля на цветя и късите бели чорапи,обута в леки сандали..
Онова,в което се влюбих и целунах за първи път...
С колелото,което познаваше всички пътеки..
С топката и гуменките,които все се скъсваха..
С баба ми,която ме викаше за вечеря....
С другите момчета,с които все не ни стигаше деня да довършим игрите си...
С млякото,което беше толкова вкусно и истинско...
С филията хляб със зехтин и червен пипер...
С всичко онова,което вече го няма и само Слънцето през лятото е способно да ми го върне,само като затворя очи...
         :)))))

чак го видях...:)

накъде гледаш..?:)

:)

защото в детството не можем да се върнем, но можем да отидем за мъничко. Днес ти ни заведе:)) В лятото на детството бях панта неразбрана и чак ми е мъчно, че сега съм пораснала кротка котка ;))))))))))))))))))) Само привидно де:))))

И аз се връщам отвреме-навреме,когато мога иначе искам по-често...!
И ако си неразбран,то е защото си различен,а причините за това са,че си или много по-...,или много по-....
Освен ако не си най-най,естествено...
Като в моя случай....
Важното е това да не е твой проблем,а на тези,дето не те разбират...!:)
А кротките котки...ми не познавам кротки котки като се замисля,"само привидно" обяснява много повече...
Макар,че думите могат да бъдат и остро оръжие,от което боли...
:)))

http://diati.blog.bg/viewpost.php?id=67089

26-ти юли......мдаааам.....и аз изпитах всичко докато ти четях поста
поздрави и весели празници:)
...и...още половин година и пак ще стигнем до магичното число
:)))))))))))))))))