Ето че и лятото започна, просто дойде един ден с напечените тротоари и улици и заедно с онези облаци, дето си вървят с него като абонирани. Довчера почти студено и дъждовно, а днес вече му се струваше странно да гледа якето на закачалката пред входната врата.Тръгваше за работа две-три сутрини вече с отворени предни прозорци, макар че направо си беше за климатик. Удоволствието обаче от свежия  и топъл въздух, нахлуващ от тях, и изпълнен с миризмата на полето от двете страни на пътя наоколо заместваше напълно удобния комфорт на регулираната температура в купето. Пък и тя беше горе-долу около 20-21 градуса... и да не беше, обичаше истинските неща и щеше пак да кара с отворени стъкла, така му беше приятно и толкова! Щял да настине или оса примерно да влезе през прозореца и да го ужили...майната им на опасностите,  когато му е  хубаво и светло на душата, ще кара така както му харесва и точка! Радиото свиреше  лаундж, понякога и " БГ " вършеше добра работа, пееше си с групите със все сила без да поглежда много-много в скоростомера. Скоростта не бе от нещата, с които някога се беше съобразявал и това му бе коствало доста проблеми с полицаите на пътя, но все пак разрешими до момента и все още имаше талон, вече почти три месеца. Нещо, което отдавна не беше му се случвало и даже  го вади два -три пъти да си го погледа, учуден че още е в портфейла му при останалите документи, а не в архивите на КАТ, където стоеше през повечето време.
                        Тази сутрин беше направо божествена! Тихо и светло,птици и миризми правеха върховно удоволствието да стъпваш по тревата! Имаше и друга причина, която го караше да се чувства още по-жив и спокоен,от няколко дни беше започнал да мисли за някои неща от живота си по различен начин. С идването на лятото и всичката тази светлина наоколо като че ли душата му се отвори, сърцето и очите му се отвориха и си даде смета, че започва да си отговаря на много въпроси, натрупали се в него и затлачващи го и дърпащи го надолу и назад. Беше се оставил на разни съмнения и непривични за него терзания да го завладеят и вземат превес над него и по-точно над това, което винаги е бил. Криза някаква като че ли се стовари върху му, а той не разбра и не усети навреме и се поддаде на настроения и размисли, случващи му се за първи път. Даже и не се бореше с тях или с това си състояние, а му се остави и то го завладя и задърпа към някакво блато, в каквото не бе попадал досега...Както и да е, днес се събуди много рано и сякаш пречистен, главата му беше лека и мислите в нея също, ходеше също така леко, грижите бяха изпаднали през съня му под леглото или направо някъде ама много далеч! Погледна се в огледалото, онази лека бръчка на челото, дето в последно време неизменно стоеше на мястото си и го правеше да изглежда угрижен и отпаднал, я нямаше днес. Е, почти. Нямаше ги и онези другите две около устните, едни такива тънички, само че не предизвикани както обикновено от усмивката му, а от усещането, че е прецакан от нещо, без даже да знае от какво. Днес положението беше различно и почти  като предишното, изглеждаше отпочинал и бодър и кожата свежа и гладка. Пак се погледна като да се увери в промяната, остана доволен, после размаха ръце и направи няколко стойки, колкото да се увери че и мускулите по тях и гърдите му изглеждаха добре и във форма. Изми се само набързо без да се избръсне и остави водата по лицето и врата му, за да го държи буден докато сложи кафеварката върху котлона.
                      Чувстваше се нов човек, нужна му беше тази промяна и ето че тя идваше най-после. Онова чувство на обърканост  го нямаше вече въпреки че не беше направил нещо различно или усилие, за да го преодолее. Не знаеше и как, за първи път му се случваше и беше чувал само, че трябва " да се самоизмъкне  за косата ". Как обаче става тази работа не беше наясно а и нямаше около себе си кого да попита...пък и да имаше едва ли щеше да го направи, досега не беше го правил никога и сам се оправяше. Е...край! Свърши се! Няма съмнения и терзания и всичко си беше както преди! Това е! Слава  Богу, без да разбере как точно се беше самоизмъкнал и косата му беше издържала натрупаната тежест в него. Погледна и нея в огледалото и я позаглади само, беше къса и не се нуждаеше от някакви по-специални грижи.
                     Няколко дни преди това се беше запознал с нея, седнала беше на един от високите столове до бар-плота в  кафето на МОЛ-а и до нея имаше свободно място. Минаваше десет часа и още нямаше много хора наоколо, повечето бяха насядали по кафетата и поемаха сутрешната си доза удоволствие въпреки че не изглеждаха сънени. Явно имаха време за това,той също имаше и го правеше понякога,тази сутрин обаче беше позакъснял и се насочи към свободния стол, макар че обикновено предпочиташе да се отпусне на меката мебел в ъгъла и оттам да наблюдава какво става около него. Щеше да я отмине, сигурно чакаше някого и не искаше да досажда,но все пак я попита  " Може ли..? " а тя отвърна " Разбира се..." и той седна. Поръча си дълго двойно еспресо и отказа всякакви екстри към него като захар или сметана, бисквитката също и се загледа в екрана на телефона си. Получил беше съобщение, реши да го отвори по-късно...каквото и да беше, можеше да почака петнайсетина минути. Погледна към бара, после на другата страна, колкото да разходи погледа си и евентуално да долови нещо интересно и по-различно тази сутрин. Мъжете не го интересуваха, имаше една-две жени, които хващаха погледа, неговият обаче само се плъзна по тях и продължи към витрината на бутика отдясно, където продавачката с демонстративно и заучено движение отваряше вратата и обръщаше надписа " Отворено" към входа и потенциалните клиенти. Срещнаха погледите си за миг с  нея, после той се извърна и погледна към съседката си.Тя също в този миг го погледна, усмихна се леко по-скоро като мимика, отколкото с усмивка, насочена към него и след миг обърна глава встрани. Той позадържа погледа си и я огледа.Беше симпатяга, гарваново черна и леко чуплива коса до под раменете, семпла черна блуза от трико, побрала в себе си рязляти апетитни гърди и стегнат корем и разкриваща ефирни бели рамена, и нещо средно между дънки и панталон в гранитено черен цвят. Изглеждаше по-скоро добре, отколкото атрактивна или жена дето да не откъснеш поглед от нея поне минута-две, всичко това го отбелязваше мимоходом и без да изглежда глупаво зазяпал се в нея. Нямаше и идея да я заговаря, беше дошъл да изпие кафето си бавно и  за поне петнадесетина минути да не разговаря с никого,така или иначе след това щеше да разговаря с кой ли не в течение на целия ден. Ей така просто искаше да си поседи и да мълчи и да гледа само наоколо и да си пие бавно кафето и да....
           - Извинете...огънче имате ли..?- беше се обърнала към него с цигара в ръка и питащо лице, а очите й гледаха запалката до цигарената кутия пред него. Поднесе огъня към лицето й бързо, а тя кимна за благодарност. Запали и вдъхна дълбоко, после издиша кълбото дим с леко присвити устни настрани от него. А след това се обърна пак и насочи поглед към него, от онези дето за миг дават нужната информация за едно или друго на жените. Познаваше тези погледи, усещаше ги по-скоро, и други жени, много жени преди нея бяха го гледали по този начин. " Айде сега...класика. Няма начин сега и да не попита още нещо.."- помисли си и погледна нарочно напред, за да я откаже от евентуални нови въпроси.Тя обаче не го попита нищо и реши, че вече се беше отказала...
             - Май сме се виждали и преди...?-пак тя и пак питаше него, сега вече го гледаше с поглед, който да потвърди и намери доказателства за предположението й. " Отново класика...това не трябваше ли евентуално да е моя реплика, а? Преди петдесетина години със сигурност..."
              - Не мисля...- той също я загледа малко по-обстойно.Какво друго можеше да направи, по дяволите, да мълчи като някакъв...
               - Преди десетина дни...в " Музея " ? Заведението " Музея", не Националния исторически- засмя се тя.- Сряда май беше и ти седеше на масата до моята...забелязах те, защото беше седнал сам и се беше отнесъл здраво,около девет и половина дойдохме с приятелката ми. Две жени до теб, а ти и грам внимание не ни обърна, не ни и погледна, как да не запомня подобен...мъж! Ти ли беше или греша?
                 Погледна я пак. Да...той беше и наистина беше се отнесъл тогава, задълбал в себе си и мъчещите го въпроси. Не си я спомняше, не се интересуваше от насядалите по масите хора, само от себе си и ставащото в главата и душата му.
                - Нямам спомен..но бях там..да, в сряда ...Но не те помня ...наистина.
              - Има си хас да ме помниш, ти изобщо не беше там, духом де. Дори малко ти се разсърдихме с Ива, чак пък толкова да не ни забелязват мъжете даже си е обидно малко...- смееше се и го гледаше в очите. Имаше красиви тъмни очи, големи и с много лек грим около тях.
              ....После тръгна разговор, запознаха се и се посмяха на Антон и Антония, странно какви съвпадения, нали..? Тя говореше леко и мелодично, притъпявайки първоначалното му нежелание да разговаря с нея или с когото и да било, после се  увлече и той и когато погледна часовника си , беше станало единайсет и половина. Размениха номера на телефони набързо и той тръгна, без да се уговорят нещо конкретно. Беше на ръба да не успее  за една отдавна уговорена и чакана от него среща, затова подкара бързо към офиса, намиращ се на няколко преки от МОЛ-а. Човекът вече беше дошъл и го чакаше, той му се извини и веднага го покани да влязат в кабинета му. Един от директорите на  проектантската фирма, която разработваше идейния проект за новата инвестиция върху един от отдавна закупените терени в краен квартал на централна улица, станал вече актуален и получил нужните разрешителни от общинските власти. Докато разговаряха телефонът му звънна няколко пъти, после сигнализира за получаването на  едно или две съобщения, но той остави всичко за после, сега трябваше да е концентриран максимално в това, което прави.
                  Приключиха за около час, нямаше някакви големи различия и нещата щяха да потръгнат по-бързо оттук нататък. Изпрати го и се върна обратно до бюрото си, погледна и кой го е търсил. Погледна и съобщенията, едното беше от Ани... Ани?...да, беше записал Антония като Ани за по-кратко, и беше му изпратила съобщение." Довечера в девет на предишното място?". "ок" написа в отговор след секунда размисъл.
                   После забрави за другото извън работата, трябваше да върши какво ли не, изостанали задачи, по новите проекти, разговор с агенцията за набиране на пресонал. Все неща важни и досадни донякъде, но трябваше да ги свърши той или поне всичко да мине и през него. Нормално ежедневие, нищо толкова странно и необикновено.Но така му беше омръзнало всичко...
                  Секретарката влезе и го попита ще му е нужно ли още нещо и тогава осъзна,че вероятно е най-малко седем часа." Не , моля те, нямаше нужда да стоиш досега заради мен, да беше се обадила по-рано"- каза й , както й беше казвал и друг път, усещайки лека вина без да е всъщност виновен.Тя помаха за довиждане и затвори вратата след себе си.
                  Антон седеше на удобния стол,облегнал се на облегалката и полулегнал, вдигнал и скръстил ръце на тила си,опитвайки да не мисли за нищо повече, вперил очи в една точка и не помръдваше. Беше застинал просто,това беше начинът му да се откъсне от всичко. От дразнители и шумове, от гласове и музика дори, от мислите...от всичко.Известно време прекара така, после тръсна глава и свали ръце, погледна и часовника си...сети се. Имаше уговорена среща с Ани, на предишното място.Усмихна се и стана, облече сакото си и огледа кабинета си. После притвори вратата и пусна алармата, беше останал последен.
 

Супер си бате, това се вика живот. Сутрин полски тревички, дообеда мол кафе и готина мацка, на обеда инвестициика за милионче, а вечерта инвестираш у мацката. От днеска почвам като тебе и на 30 годинки заранта съм у мола, само да не ги издовършиш мацките.
Евала!