Блогът на july :: В Цвят и Светлина

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.10.2010 11:35 - В Цвят и Светлина

Автор: july26 Категория: Изкуство

Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.10.2010 11:36

На денят му нямаше нищо, станал беше малко по-влажен и сив като повечето от есенните дни които се изтъркулваха по това време на годината. Отначало не можеше да пробие през утринната мъгла и се промушваше през все още колебаещите се за тоалета си листа на дърветата, оцветени в жълтеещо зелено, катереше се по върховете им и после добил сила опитваше да издуха влагата и по склоновете на хълмовете наоколо. По някое време успяваше, преди обяд, макар че тук там пропускаше скрилата се между ридовете влага и тя се застояваше до по-късно, а след това при допира на първите слънчевите лъчи изчезваше безшумно и тихо. Добил сила, опитваше да заприлича на летните си събратя, каращи хората да разкопчаят ризи и запретнат ръкави, вървейки полубоси и без чорапи. Само че хората знаеха че само прилича на тях и усмихнати заради слънцето и все пак предпазливи не му даваха възможност да ги накара да му повярват. напълно. Птиците вече бяха готови да тръгнат нанякъде като всяка есен и не му обръщаха кой знае какво внимание заети с тревогите си за дългия път пред себе си. Полето като че ли бе по-отзивчиво,то нямаше път за никъде и светеше ту в яркожълто, ту посивяваше или червенееше в зависимост от слънцето и вятъра които като с четка наслагваха бои и нюанси върху притихналото му успокоено тяло. На места то пафкаше с лулите си от опожарените стърнища или заглаждаше коси назад от туфите дървета пръснати из него. Спокойно и бавно и някак тържествено денят набираше сила и обгръщаше зема и вода, не бързаше за никъде и като че ли даже забавяше малко хода си за да даде възможност на всички да забравят полека за лятото и се успокоят в очакване на зимата. Пръскаше багри и загатваше за идващите месеци на хлад и студ, оставяше в очите по някоя и друга сълза макар и все още да заслепяваше щом човек погледне към слънцето. Дори колите се движеха поуспокоени и бяха оставили нервите си някъде там, където беще останало и лятото. На това му се казваше Есен, макар че хората не искаха да си го признаят все още запазили силния спомен за Август, пълен с безгрижие и море. Трябваше им време, за да видят и усетят успокоените есенни багри и да ги приемат като нещо също толкова хубаво и приятно по един вече различен начин. Да видят красотата във вече блесналите ярко червени и жълти цветове по короните на дървета и храсти. Да оставят топлината на телата им да се спотайва и разлива под топлите дрехи и шалове, съперничещи си с цветовете на есента. Да запалят огнището и камината и да сгреят въздуха в домовете си и всичко това да им даде забравената наслада от предишната есен. С миризмите на зрели сочни плодове и грозде готово да поеме по пътя си за да стане на младо вино, пълни хамбари със жито и зимнина и дворове със щъкащи из тях весели и сити животни.
Нищо му нямаше на деня, какво ли и можеше да му има, просто още един ден от тези дни с постоянно закъсняващо да се събуди слънце и бързащо в ранната вечер да се прибере да почива, учудено от себе си. Нали беше пълен със цвят и миризми, нали беше все още голям и силен и караше студовете да си стоят все още там някъде, на север. Нали с вятъра успяваше да те погали въпреки че малко пощипваше вече. Нали въздухът беше чист и стегнат като прясно наточена коса и звънтеше и пренасяше звуците надалеч. Какво повече можеше да се иска от един есенен ден, копнееш за спокойствие и даващ това което очакваха от него хората и земята. Нищо, разбира се, денят си беше прекрасен и затова се оглеждаше в огледалата от езера и морета под себе си, притихнал доволен и изпълнен с радост и мъничко тъга, усмихнат кротко и топло под мустак , вървящ неспирно по пътя си заедно със своите приятели Слънцето, Вятъра и Дъжда. За да се влее в нощта по-късно и да почине за кратко и той както това правят всичко живо в Природата

Нагоре

Тагове: светлина,