Мотаех се из хола,на свечеряване,още не беше се стъмнило съвсем..Камината гореше,гледах огъня и играта му на светлини и сенки.И искрите,които сред множество експлозии между цепениците летяха по тяхната си траектория.
     Вслушвах се в пукота от дървата в огъня и на старите греди над камината,нагорещени и като че недоволни от нещо.Опитах да доловя ритъм някакъв?..Нямаше шанс,разбира се...
    Вече притъмня,не исках да паля лампата.Огънят ми стигаше,предпочитах  светлината му...
    Вятърът отвън опитваше да се свре в  клоните на боровете и храстите наоколо,напираше към прозорците и навеса и се правеше на страшен.
    Излязох бързо навън,трябваше да взема дърва,и той веднага се опита да ми покаже кой владее положението.Блъсна се в мен,вмъкна се в ръкавите и крачолите ми,опитвайки да отнеме всичката топлина ,събрана от огъня заедно с удоволствието ми от момента.Току да успее ,и вече бях обратно вътре.Знаех му номерата, и друг път беше опитвал...
   Стоварих дървата до огъня,след миг от топлината се разнесе лек и приятен мирис на влажно дърво.Вдишах с пълни гърди. Миризмата,заедно с топлината и светлината на огъня,и тази тишина...По-приятно не можеше да е!
   Ушите ми сякаш доловиха шум,отначало по-далечен,после отчетливо приближаващ се.Не на коли или хора,по-скоро като тропот на коне.Няколко коня поне.
    Погледнах през прозореца,трудно можеше да  се различи каквото и да било извън оградата .Запалих градинските лампи и тръгнах към входната врата.Прозорецът до нея гледаше към пътя и след не повече от минута вече различаваше наближаващата група конници.Бяха поне десет-дванадесет души!
    Позамислих се,конници не бях виждал до момента наколо,всичко друго на колела-да,но конници...
    Групата вече подминаваше вратата в оградатаувлечена в пътя си,когато един се отдели от останалите и приближи
вратата.
    Преди още да почука,аз бях я отворил.Приближих към конника,явно бяха  яздили дълго.Пръски кал бяха засъхнали навсякъде по тях,изглеждаха сякаш появили се от миналото ,далечното минало.Конят не искаше да се успокои и напираше да продължи след останалите.Ездачът,облечен като от кинопродукция със старогръцки сценарий,придърпа юздите и го погали по дългата шия.Имаше сивкаво лице и възбудени очи,на главата си носеше нещо средно между шлем и шапка от кожа.
   "Добър вечер", по-скоро се досетих,че казва,отколкото чух.Звукът от устните му беше грапав и неясен от студа и прахта по пътя.
    "Добра да е ",отвърнах."Какво Ви носи насам в този студ и тъмница?"попитах го.
     "От сутринта яздим и търсим място за през нощта .По заповед на Архонта  и с Божията воля вече цяла седмица кръстосваме и търсим Хубавата Елена.Ти чувал ли си за нея?"
    "Хубавата Елена ли?А нещо по-конкретно ,фамилията й 
каква е ...или адрес,че със съседите не се знаем много-много..."
    "Фамилията й ли?...Че откъде да знам фамилията й..всички я знаят като Хубавата Елена!Ти не си ли чувал за нея?"запита ме и се загледа към отдалечаващите се негови другари.
     "Ааа,чувал съм разбира се!Онази Елена,дето била толкова хубава ,че който мъж я погледнел,веднага се влюбвал в нея.А тя разбивала сърцето му на малки късчета.И толкова мъжки сърца разбила,че ако ги съберяли заедно,сигурно цял вълнолом в Пирея можело да се построи.А пък нещастно влюбените мъже били колкото цяла армия!За тази ли Хубава Елена говорим?"изрецитирах всичкото това почти на едни дъх.Всички бяхме чели и препрочитали"Старогръцки легенди и митове".Е,не бях съсвсем сигурен в историческата достоверност на фактите,но в случая беше по-важна бързата и навременна реакция.Поставих си оценка за нея между Много добър и Отличен и загледах конника.
   "Значи чувал си..За нея става дума..Търсим я,за да върне обратно магията и да върне нормалния живот на погубените от нея.Само тя може да го направи,никоя друга!Много мъже,бедни и богати,велможи и илоти,музиканти и поети,млади и стари...Всичките ги затри!Чухме,че насам била за последно, и бързаме да я намерим и да спрем поразиите й"говореше,докато усмиряваше животното под себе си с цялото си тяло.Усещах  острата,стипчива и силна миризма на конска пот,пара се излъчваше от коня и вятърът я разнасяше навред.
    Вгледах се в него,разговорът беше  като  някакъв фарс.Учудвах се на себе си,че дори не се учудвам на ставащото с мое участие.
    Реших да продължа"Виж какво, има там малко по-нагоре една Елена,не й знам фамилията...Минава за хубава,нея ако питаш,а и доколкото съм я виждал...бе,хубава е.."
    "Не е тази"конят се въртеше и пръхтеше нетърпелив да потегли отново."Щом си я виждал и сърцето ти не е разбито....не е тази...Кажи на мъжете,които познаваш,на приятелите си,че може и да я срещнат!Да внимават!И да се пазят!"
    Погледна ме още веднъж ,вдигна лявата си ръка за поздрав и пришпори здраво животното.То това и чакаше,бързо се обърна и запрепуска след останалите ездачи.
    Няколко мига стоях ,почти замръзнал и гледах как изчезват в мрака.Прибрах се вътре,когато тропота на копита почти беше заглъхнал...
    Затроъшнах отвътре вратата и приближих огъня.Протегнах ръце към него,с почти празна глава,продухана от вятъра и студа навън.Ушите ми пулсираха и чувах шума на течащата затопляща се кръв в тялото ми.Меката топлина и тишина отново ме обгърнаха.
 ...Май беше по-добре да помисля върху всичко това,каквото и да означаваше то,по-късно.Сега не си струваше да развалям мига...