Постинг
05.04.2013 14:30 -
Тая картина в сърцето ми
Жената застана пред прозореца и загледа навън, най- после светлината започваше да я кара да хване отново четката и да рисува, а и пролетта вероятно внушаваше и я дърпаше към това. На границата на зимата и пролетта, цветове отиващи си и цветове раждащи се, още неуверени и като че ли повече в главата и сърцето отколкото наяве, но нали ги виждаше и усещаше. Реалността е такава каквато си я създадем в крайна сметка, нали? Тревата аха да дръпне и да постеле отново килима си, гъст и дъхав особено по това време вече, попивайки отишлия си отдавна сняг, превърнал се в животворна влага, и силните лъчи на слънцето, храстите вече жълти и бели и всякакви, цветята и те вплели цветовете си в ширналия се килим отвън...пролет, какво по- хубаво и какво да говорим и я обясняваме, просто излизаш на двора или отваряш прозореца, затваряш очи и.....дишаш, мечтаеш, усещаш, докосващ на ум с пръсти, прегръщаш света около теб и простичко знаеш че си част от него...колко е лесно всъщност....!!! Постоя някое време, загледана в това отвън, което всеки път беше уж едно и също, но и различно, дощя й се да го нарисува, това отвън и това в главата й, все едно, щеше някак да ги събере, не е трудно, можеше го и искаше да го направи, рисуваше й се, днес беше в настроение и..... - Мами, мами.....- онова гласче, на което не можеше да не се отзове, току до нея беше застанала малката и явно опитваше да разбере какво прави мама. -Ей, как не те усетих кога си приближила...какво прави мама ли...ами ела да видиш и ти....- взе я в ръце, понатежаваше вече, растеше бързо и, слава Богу, здрава! Завъртя я към прозореца.- Ето, гледай, пролетта идва отвън, това гледа мама...виждаш ли я, мм? Виж как тревата става зелееена и как храстите, дето вчера още не бяха се раззеленили днес вече са в жълто...виждаш ли?...и дърветата още малко и ще са в цветове, ябълката в бяло, черешката там дето я обичаш толкова много, и тя ще стане в розово, помниш ли миналата година, мм? И ето онези храсти , и те след няколко дни ще са светнали и те, няма да ги познаеш...и вместо да гледаме през прозореца ще седим отвън или ще си играем по двора и ще е топло.....нали..?
Детето се кокореше и му беше добре да гледа навън с мама и да я слуша как й говори, тихичко и топло.
- Мм...и Слънцето ще е топло и няма да обличам повече тия тежки палта и обувки, нали, мамо..?
-Да, Слънчице, и пуловерите ще свалим и ще ходим и боси, като миналото лято, ама малко по нататък, нека да стане топло и...и ще закусваме отвън и после по полето на разходка, мм...? Хайде, отивай сега да донесеш боичките, ония- водните, и да нарисуваме нещо с теб, искаш ли? Аз ще донеса чашката с вода, искаш ли?- завъртя я и после я пусна меко на пода, като я обърна и и показа с ръка боичките и листовете хартия в ъгъла на дневната. - Хайде, донеси ги и почваме....
Малката постоя за миг и после затича към боите и хартията, а жената се обърна отново и в секундите преди детето да се върне отново се загледа, после затвори очи и повдигна леко глава напред, вдъхна дълбоко въздух и го задържа в гърдите, и въпреки затворения прорец усети пролетта и миризмите й, събуждащия се нов живот и втурналите се да се разлистват цветя, дървета и храсти. И небето едно синьо, синьо....вече знаеше какво иска да нарисува, обърна се да види къде е детето.
- Хайде, мами, даже вече знам какво ще нарисуваме с теб, готова ли си, мм..?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
