Постинг
06.05.2013 12:33 -
Ами, да почваме тогава...
Автор: july26
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2784 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2013 12:40
Прочетен: 2784 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 06.05.2013 12:40
Загледа през прозореца на колата, отвън беше пролет и свежо зелено, не го интересуваше кой е града, къде точно отива, тия подробности не бяха негова работа. Нямаше движение, неделя късен следобед, може би заради това, колата се плъзгаше по асфалта, умит от изсипалия се преди час най- много дъжд. Дърветата бяха много, като в парк, кестени и други и зелени, зелени...извърна поглед на другата страна- пак същото." Това май беше...София...?"... погледна в огледалото, шофьорът го гледаше с един поглед, дето преди го дразнеше, а сега не го и забелязваше, пък и какво, хората навсякъде си приличат, София или Копенхаген...все едно, навсякъде отдавна го гледаха с такива погледи все едно е извънземен...както и да е, какво толкова, хората искат очевидно своите идоли и им харесва да са някъде наоколо им, шантава работа...
Тая София изглежда човешки засега, зелено и спокойно място...и що пък да не изглежда, Европа късния април, какво по хубаво, пролет...
- Извинявай- гледаше отново в огледалото и онзи отпред май изобщо не го интересуваше какво става пред него, защото отново срещна погледа му.- Колко хора живеят тук, имам предвид, в София? - Около 2 милиона, сър...почти два милиона...- отвърна му човека зад волана и пак се загледа в него, сякаш.... Пък и тези леви волани, а и карат постоянно в насрещното платно...луди хора, мен ако ме питаш... - Благодаря- изстреля почти, за да предотврати всякакъв опит за разговор, онзи май му се говореше и...за всеки случай....
-Моля...-човекът се загледа напред, наближаваха светофар и движението като че ли стана по- сериозно. Стигнаха бързо до хотела, май нямаше и а петнайсет минути, супер, страхотно...колата зави бавно около конник на постамент, после спря на десетина метра от стъклените врати. До вратата му вече бяха застанали двама в костюми, черни или поне много тъмни, отвориха я и го заградиха, оглеждайки хората наоколо. Той излезе и стъпи върху жълта елегантна настилка...бреййй, тая София, жълти павета, интересна работа....двамата застанаха до него и извървяха заедно трийсетината крачки до просторното фоайе. Мина покрай няколко човека, хората го гледаха и опитваха да го разпознаят, други му се усмихваха, персонала вероятно. От диваните, нахвърляни изобилно във помещението пред рецепцията, щом той влезе станаха поне дузина хора, готови да се втурнат към него. - Всичко е ок...може ли да отида направо в апартамента, кой ще ми го покаже..?- пусна все пак една крива усмивка от благоприличие, но, по дяволите, изобщо не го интересуваха, ако ще и английската кралица с принца да бяха!! Погледна към Рик бегло, той знаеше какво да прави.
Тия наоколо очакваха нещо друго и нещо повече, всички очакваха нещо повече от това което беше готов да дава, като че ли можеше да е постоянно в настроение и раздаващ се и да се усмихва и говори някакви приказки...ама толкова мразеше всичко това, толкова му бе омръзнало, толкова време вече...
- Качвам се горе, после ще уточним програмата, ок?- това беше към асистентката му за турнето.
- Да, да...естествено....-момичето се обърна и с усмивка се приготви да посрещне атаката на дузината втурнали се след шефа й хора.- Добре, добре, ще ви обясня всичко- програмата на престоя, по часове и места, изчакайте ме за момент.
" Слава Богу, че поне тази е печена, оная предишния път замалко да ме умори..."- хвърли поглед назад, докато качваше бавно витите стълби нагоре, момичето беше овладяло положението на мига. Усмихна й се, когато погледите им се засякоха, вдигна палец да я поздрави и тя му върна усмивката. Влезе в стаята и хвърли якето направо на пода, застлан с дебел тъмносин красив мокет, затърси с очи вратата на тоалетната, запъти се към нея като разкопчаваше панталона си. Бутна вратата и се насочи направо към чинията, замалко да се напикае, но все пак нацели момента и насочи струята надолу....ооооххх, Боже, колко хубаво...ако беше започнал да се обяснява долу досега да се беше подмокрил, това от бирата в самолета или...оооохх...погледна надолу в чинията, цветът си беше нормален и нищо обезпокоително тоя път, супер....свърши и започна да разкопчава и ризата си, съблече я и заедно с панталона ги захвърли по пода в стаята, съблече и всичко останало и отново влезе в банята. Пусна душа и нагласи водата да е почти хладка, лекарите го бяха убедили че това е правилната температура за него, преди да...много важно какво беше преди, струята вода се стичаше по главата и тялото му и му беше добре, дори и в тоя хотел, чието име не знаеше и където едва ли щеше да стъпи някога отново...колко такива места по света вече беше оставил зад себе си..? Водата беше приятно мека, сигурно ставаше и за пиене, но не я опита, беше забравил да свали чорапите, по дяволите, колко пъти вече забравяше да ги свали, това защото забравяше или просто....все едно, кой ли ще му търси сметка, няма я Меги да го погледне с оня поглед и ....е няма я и толкова! Спря крана на водата и навлече хавлията зад вратата, пътьом погледна в огледалото и се запъти към широкото легло. Стовари се върху му по лице и за секунди остана неподвижен, само дишаше, дишаше...със затворени очи се обърна по гръб и опипа лявата си китка, май пулса нещо беше ускорен или така му се струваше...помисли да поиска лекар, но се сети че това ще му струва повече нерви и време отколкото да се успокои...дишай, дишай... ше се оправиш, кво толкова, след самолета е нормално, пролет е...дишай....лежеше по гръб, отметна хавлията бавно, беше изсъхнал, но не му се обличаше, нищо не му се правеше, с никакви хора не му се срещаше, а да разговаря не му се и мислеше...можеше Меги да е тук, нооо...не беше длъжна да понася всичко това което той нямаше как да избегне. Е, тя можеше да каже "Не!" на тези пътувания, хотели, летища, хора и зали, и го правеше с удоволствие от доста време даже, преди й беше хубаво да пътува с него и да са заедно, радваха се на новите места, интересуваха се, говореха и се смееха със всякакви хора... това отдавна беше минало, но само за нея, той продължаваше маратона, докога ли.... На вратата се почука и той размисли, охраната няма как да допусне някой, който не е от неговите хора....сигурно е Ричард...
- Ричард...Рик..? - Да, да....кой друг...-Рик вече влизаше вътре с оная неговата усмивка тип" Всичко е наред, ставай и се забавлявай с журналистите!", като опитваше в движение да разбере колко кисел е той този път. - Как е, приятелю, тоя път бирата не беше толкова зле, а? Доволен, харесва ли ти...добре, добре, все едно, хотел като хотел...ами, десетина минути имаш да се адаптираш и разгледаш стаята, и после на етажа съм ги поканил, в лобито, преса и телевизии няколко, бъди добър и им покажи добрия Марк...ок, ок, знам че знаеш какво искам, какво искат всички от теб, просто им го дай бързичко, без да се нервираш, кажи им няколко приказки...ок, ок, ти си знаеш, естествено...имаш ли си бира..?- запъти се към хладилника и го отвори, пълен беше с какви ли не шарени бутилки, хвана една зелена и отвори капачката.- За-гор-ка....все едно, бира е- надигна и отпи направо, преглътна и премляска два три пъти и поклати глава.- Не е зле, пие се...тааа...ааа, и след това с организаторите на кръчма искат да ни заведат, аз не съм потвърдил, ти ще решиш, но ако не довечера- утре сутрин с тях, до дванайсет часа най късно, ако си в настроение, бъди в настроение, моля ти се, мм? Няма как да те измъкна и от това, аз съм Рик и съм вълшебник, но чудесата които правя , са ограничени донякъде...- надигна отново бутилката и отпи някълко дълги глътки, после за миг застина и след това яко се уригна.- Хаха, става бирата, добре е...та..някакви проблеми, въпроси, нещо искаш ли да направя за теб, стари мой приятелю? Виж какъв хубав ден е навън, пролет, светло...радвай се на това около теб и че ме има мен, който да се грижи за теб....е, не съм Маги, но за всичко останало като че ли се справям не дотам зле, мм?- погледна към него, можеше и да му каже нещо като "благодаря" или...нещо такова, но и с него не му се говореше и само го гледаше без да реагира. - Марк...добре ли си всъщност..?- Рик беше приближил леглото и него и помахваше с ръка пред погледа му.- А, Марк..?
- Не се прави на идиот, добре съм си, по- добре си дръж бирата със скапаната си ръка...защо не ме оставиш малко просто да помълча, мм? Всъщност, съм добре...какво още..? Има ли още..? - Ааа, радвам се...щото, нали, ако нещо ти е зле, знаеш, по договор трябва да... - Сериозно..? Не знаех, нали ми е за първи път...ако продължаваш да ме дразниш, ще ми стане зле и ти ще си причината всъщност, устройвали те това? - Е, сега виждам вече, че си добре, проговори...ок, махам се, ти вземи се пооправи малко като за пред камери, искащ ли помощ...ок, ок само питам, само питам...- Рик стана и огледа разхвърляните дрехи, огледа и него отново, после лепна другия тип усмивка" Всичко е наред или поне е на път да се оправи!" и отиде към прозореца.- Прекрасен ден е отвън и Слава Богу, че живеем такъв живот- за миг застина и замълча, май се беше отнесъл някъде. Само за миг.- Ок, отивам отвън, чакам те....десет минути...? А? Десет минути, добре...ок, до после.... Рик не го оставяше да диша , вкарваше го в ритъма на турнето и го държеше докрай, видеше ли че се отпуска и отнася и веднага правеше нещо, повечето случаи- необходимото. Познаваха се вече повече от двайсет години и почти се мразеха, най-вече заради това, че и двамата прекрасно знаеха че не могат един без друг. Добре че беше Рик....ок, и този път ще прави каквото трябва и каквото се очаква от него, и този път...не му е кой знае какъв проблем, милиони пъти вече го беше правил, на хората им харесваше да го слушат, как говори и как пее, на тях им омръзваше по-бявно сякаш, но явно имаше какво да им каже, а и имаше хора, искащи и готови да го чуят, вече толкова време... Стана и се огледа, първо към гардероба и после хладилника. С показалец започна да сочи едното и другото, като си мърмореше в такт, пръстът първо спря на гардероба, а погледа му- върху хладилника. Премести и пръста си към него, отиде после и го отвори, взе без да гледа някаква бутилка, нацелил беше бира, да...добре...отвори я и тръгна към гардероба, дръпна вратата му и загледа дрехите по закачалката. за какво ли му бяха всичките тези дрехи, имаше си дънките и шъртката и една риза отгоре и- готово...все едно имаше значение какво ще облече, за да бъде чут или разбран по- добре, глупости...Отпи от бирата, малко кисела му се стори и направи гримаса, след миг нещата в устата му се оправиха и отпи пак, тоя път всичко беше наред. Погледна пак навътре в гардероба, остави бутилката на пода до него, после все пак я премести малко по-далечко, да не я разлее...разбърка с ръка няколко закачалки с ризи, панталони, джинси, сака...ако Маги беше сега тук проблема щеше да е решен вече, ама...размисли за миг и после грабна няколко закачалки, затвърли ги на пода до бирата и се тръшна до тях по гръб....мразеше да избира дрехи, почти се умори от усилието и трябваше да почине, по дяволите. Както си лежеше се пресегна за бутилката и я набучи в устата си, отпи глътка две, на третата се задави и закашля яко. Течността се разлетя насам натам докато гърлото опитваше да спре глупостите на мозъка и мързела му да пие легнал....стегни се, хайде, не е кой знае какво, не се отпускай, стегни се..... - Марк...Мааарк...- От другата страна на вратата гласът на Рик като че ли го мобилизира.- Десет минути казахме, Марк, десет минути....готов ли си, нужда от помощ..? Мааааарк...стегни се, моля те, знаеш че няма да боли...Мааарк....- започна и да чука по вратата. - Идвам, идвам...готов съм, момент само... Огледа се около себе, грабна едни панталон и риза, с нея един шал, нахлузи ги бързо, после и обувките същите, с които бе пътувал дотук в самолета, на бос крак, и отиде до вратата. Отвори я, Рик се бе подпрял на стената отсреща й и очевидно му беше досадно, но като го видя облечен и спокоен погледа му се промени и една почти човешка усмивка се разтегна върху устните му. - Гледай, гледай....само така, мъжки, браво, и двамата знаем , че можеш...браво...- заръкопляска театрално бавно с ръце. - Да ,знаем...и двамата го знаем...давай да го започваме тогава- хлопна вратата зад себе си и хвана Рик под ръка.- Давай да изиграем играта отново, а? По най- добрия начин, както обикновено...
........... На Марк Нопфлер..........
Тая София изглежда човешки засега, зелено и спокойно място...и що пък да не изглежда, Европа късния април, какво по хубаво, пролет...
- Извинявай- гледаше отново в огледалото и онзи отпред май изобщо не го интересуваше какво става пред него, защото отново срещна погледа му.- Колко хора живеят тук, имам предвид, в София? - Около 2 милиона, сър...почти два милиона...- отвърна му човека зад волана и пак се загледа в него, сякаш.... Пък и тези леви волани, а и карат постоянно в насрещното платно...луди хора, мен ако ме питаш... - Благодаря- изстреля почти, за да предотврати всякакъв опит за разговор, онзи май му се говореше и...за всеки случай....
-Моля...-човекът се загледа напред, наближаваха светофар и движението като че ли стана по- сериозно. Стигнаха бързо до хотела, май нямаше и а петнайсет минути, супер, страхотно...колата зави бавно около конник на постамент, после спря на десетина метра от стъклените врати. До вратата му вече бяха застанали двама в костюми, черни или поне много тъмни, отвориха я и го заградиха, оглеждайки хората наоколо. Той излезе и стъпи върху жълта елегантна настилка...бреййй, тая София, жълти павета, интересна работа....двамата застанаха до него и извървяха заедно трийсетината крачки до просторното фоайе. Мина покрай няколко човека, хората го гледаха и опитваха да го разпознаят, други му се усмихваха, персонала вероятно. От диваните, нахвърляни изобилно във помещението пред рецепцията, щом той влезе станаха поне дузина хора, готови да се втурнат към него. - Всичко е ок...може ли да отида направо в апартамента, кой ще ми го покаже..?- пусна все пак една крива усмивка от благоприличие, но, по дяволите, изобщо не го интересуваха, ако ще и английската кралица с принца да бяха!! Погледна към Рик бегло, той знаеше какво да прави.
Тия наоколо очакваха нещо друго и нещо повече, всички очакваха нещо повече от това което беше готов да дава, като че ли можеше да е постоянно в настроение и раздаващ се и да се усмихва и говори някакви приказки...ама толкова мразеше всичко това, толкова му бе омръзнало, толкова време вече...
- Качвам се горе, после ще уточним програмата, ок?- това беше към асистентката му за турнето.
- Да, да...естествено....-момичето се обърна и с усмивка се приготви да посрещне атаката на дузината втурнали се след шефа й хора.- Добре, добре, ще ви обясня всичко- програмата на престоя, по часове и места, изчакайте ме за момент.
" Слава Богу, че поне тази е печена, оная предишния път замалко да ме умори..."- хвърли поглед назад, докато качваше бавно витите стълби нагоре, момичето беше овладяло положението на мига. Усмихна й се, когато погледите им се засякоха, вдигна палец да я поздрави и тя му върна усмивката. Влезе в стаята и хвърли якето направо на пода, застлан с дебел тъмносин красив мокет, затърси с очи вратата на тоалетната, запъти се към нея като разкопчаваше панталона си. Бутна вратата и се насочи направо към чинията, замалко да се напикае, но все пак нацели момента и насочи струята надолу....ооооххх, Боже, колко хубаво...ако беше започнал да се обяснява долу досега да се беше подмокрил, това от бирата в самолета или...оооохх...погледна надолу в чинията, цветът си беше нормален и нищо обезпокоително тоя път, супер....свърши и започна да разкопчава и ризата си, съблече я и заедно с панталона ги захвърли по пода в стаята, съблече и всичко останало и отново влезе в банята. Пусна душа и нагласи водата да е почти хладка, лекарите го бяха убедили че това е правилната температура за него, преди да...много важно какво беше преди, струята вода се стичаше по главата и тялото му и му беше добре, дори и в тоя хотел, чието име не знаеше и където едва ли щеше да стъпи някога отново...колко такива места по света вече беше оставил зад себе си..? Водата беше приятно мека, сигурно ставаше и за пиене, но не я опита, беше забравил да свали чорапите, по дяволите, колко пъти вече забравяше да ги свали, това защото забравяше или просто....все едно, кой ли ще му търси сметка, няма я Меги да го погледне с оня поглед и ....е няма я и толкова! Спря крана на водата и навлече хавлията зад вратата, пътьом погледна в огледалото и се запъти към широкото легло. Стовари се върху му по лице и за секунди остана неподвижен, само дишаше, дишаше...със затворени очи се обърна по гръб и опипа лявата си китка, май пулса нещо беше ускорен или така му се струваше...помисли да поиска лекар, но се сети че това ще му струва повече нерви и време отколкото да се успокои...дишай, дишай... ше се оправиш, кво толкова, след самолета е нормално, пролет е...дишай....лежеше по гръб, отметна хавлията бавно, беше изсъхнал, но не му се обличаше, нищо не му се правеше, с никакви хора не му се срещаше, а да разговаря не му се и мислеше...можеше Меги да е тук, нооо...не беше длъжна да понася всичко това което той нямаше как да избегне. Е, тя можеше да каже "Не!" на тези пътувания, хотели, летища, хора и зали, и го правеше с удоволствие от доста време даже, преди й беше хубаво да пътува с него и да са заедно, радваха се на новите места, интересуваха се, говореха и се смееха със всякакви хора... това отдавна беше минало, но само за нея, той продължаваше маратона, докога ли.... На вратата се почука и той размисли, охраната няма как да допусне някой, който не е от неговите хора....сигурно е Ричард...
- Ричард...Рик..? - Да, да....кой друг...-Рик вече влизаше вътре с оная неговата усмивка тип" Всичко е наред, ставай и се забавлявай с журналистите!", като опитваше в движение да разбере колко кисел е той този път. - Как е, приятелю, тоя път бирата не беше толкова зле, а? Доволен, харесва ли ти...добре, добре, все едно, хотел като хотел...ами, десетина минути имаш да се адаптираш и разгледаш стаята, и после на етажа съм ги поканил, в лобито, преса и телевизии няколко, бъди добър и им покажи добрия Марк...ок, ок, знам че знаеш какво искам, какво искат всички от теб, просто им го дай бързичко, без да се нервираш, кажи им няколко приказки...ок, ок, ти си знаеш, естествено...имаш ли си бира..?- запъти се към хладилника и го отвори, пълен беше с какви ли не шарени бутилки, хвана една зелена и отвори капачката.- За-гор-ка....все едно, бира е- надигна и отпи направо, преглътна и премляска два три пъти и поклати глава.- Не е зле, пие се...тааа...ааа, и след това с организаторите на кръчма искат да ни заведат, аз не съм потвърдил, ти ще решиш, но ако не довечера- утре сутрин с тях, до дванайсет часа най късно, ако си в настроение, бъди в настроение, моля ти се, мм? Няма как да те измъкна и от това, аз съм Рик и съм вълшебник, но чудесата които правя , са ограничени донякъде...- надигна отново бутилката и отпи някълко дълги глътки, после за миг застина и след това яко се уригна.- Хаха, става бирата, добре е...та..някакви проблеми, въпроси, нещо искаш ли да направя за теб, стари мой приятелю? Виж какъв хубав ден е навън, пролет, светло...радвай се на това около теб и че ме има мен, който да се грижи за теб....е, не съм Маги, но за всичко останало като че ли се справям не дотам зле, мм?- погледна към него, можеше и да му каже нещо като "благодаря" или...нещо такова, но и с него не му се говореше и само го гледаше без да реагира. - Марк...добре ли си всъщност..?- Рик беше приближил леглото и него и помахваше с ръка пред погледа му.- А, Марк..?
- Не се прави на идиот, добре съм си, по- добре си дръж бирата със скапаната си ръка...защо не ме оставиш малко просто да помълча, мм? Всъщност, съм добре...какво още..? Има ли още..? - Ааа, радвам се...щото, нали, ако нещо ти е зле, знаеш, по договор трябва да... - Сериозно..? Не знаех, нали ми е за първи път...ако продължаваш да ме дразниш, ще ми стане зле и ти ще си причината всъщност, устройвали те това? - Е, сега виждам вече, че си добре, проговори...ок, махам се, ти вземи се пооправи малко като за пред камери, искащ ли помощ...ок, ок само питам, само питам...- Рик стана и огледа разхвърляните дрехи, огледа и него отново, после лепна другия тип усмивка" Всичко е наред или поне е на път да се оправи!" и отиде към прозореца.- Прекрасен ден е отвън и Слава Богу, че живеем такъв живот- за миг застина и замълча, май се беше отнесъл някъде. Само за миг.- Ок, отивам отвън, чакам те....десет минути...? А? Десет минути, добре...ок, до после.... Рик не го оставяше да диша , вкарваше го в ритъма на турнето и го държеше докрай, видеше ли че се отпуска и отнася и веднага правеше нещо, повечето случаи- необходимото. Познаваха се вече повече от двайсет години и почти се мразеха, най-вече заради това, че и двамата прекрасно знаеха че не могат един без друг. Добре че беше Рик....ок, и този път ще прави каквото трябва и каквото се очаква от него, и този път...не му е кой знае какъв проблем, милиони пъти вече го беше правил, на хората им харесваше да го слушат, как говори и как пее, на тях им омръзваше по-бявно сякаш, но явно имаше какво да им каже, а и имаше хора, искащи и готови да го чуят, вече толкова време... Стана и се огледа, първо към гардероба и после хладилника. С показалец започна да сочи едното и другото, като си мърмореше в такт, пръстът първо спря на гардероба, а погледа му- върху хладилника. Премести и пръста си към него, отиде после и го отвори, взе без да гледа някаква бутилка, нацелил беше бира, да...добре...отвори я и тръгна към гардероба, дръпна вратата му и загледа дрехите по закачалката. за какво ли му бяха всичките тези дрехи, имаше си дънките и шъртката и една риза отгоре и- готово...все едно имаше значение какво ще облече, за да бъде чут или разбран по- добре, глупости...Отпи от бирата, малко кисела му се стори и направи гримаса, след миг нещата в устата му се оправиха и отпи пак, тоя път всичко беше наред. Погледна пак навътре в гардероба, остави бутилката на пода до него, после все пак я премести малко по-далечко, да не я разлее...разбърка с ръка няколко закачалки с ризи, панталони, джинси, сака...ако Маги беше сега тук проблема щеше да е решен вече, ама...размисли за миг и после грабна няколко закачалки, затвърли ги на пода до бирата и се тръшна до тях по гръб....мразеше да избира дрехи, почти се умори от усилието и трябваше да почине, по дяволите. Както си лежеше се пресегна за бутилката и я набучи в устата си, отпи глътка две, на третата се задави и закашля яко. Течността се разлетя насам натам докато гърлото опитваше да спре глупостите на мозъка и мързела му да пие легнал....стегни се, хайде, не е кой знае какво, не се отпускай, стегни се..... - Марк...Мааарк...- От другата страна на вратата гласът на Рик като че ли го мобилизира.- Десет минути казахме, Марк, десет минути....готов ли си, нужда от помощ..? Мааааарк...стегни се, моля те, знаеш че няма да боли...Мааарк....- започна и да чука по вратата. - Идвам, идвам...готов съм, момент само... Огледа се около себе, грабна едни панталон и риза, с нея един шал, нахлузи ги бързо, после и обувките същите, с които бе пътувал дотук в самолета, на бос крак, и отиде до вратата. Отвори я, Рик се бе подпрял на стената отсреща й и очевидно му беше досадно, но като го видя облечен и спокоен погледа му се промени и една почти човешка усмивка се разтегна върху устните му. - Гледай, гледай....само така, мъжки, браво, и двамата знаем , че можеш...браво...- заръкопляска театрално бавно с ръце. - Да ,знаем...и двамата го знаем...давай да го започваме тогава- хлопна вратата зад себе си и хвана Рик под ръка.- Давай да изиграем играта отново, а? По най- добрия начин, както обикновено...
........... На Марк Нопфлер..........
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
