Постинг
12.07.2010 18:44 -
Заради него е...
Масата беше поставена току до брега и застлана с весело раирана покривка, в синьо и бяло. В светлосиньо и памучно бяло по-скоро и затова стоеше много приятно,сливайки се с морето и пясъка наоколо. Върху й имаше две чашки кафе и чаши с вода, за всеки един от двамата и един голям съд между тях, очевидно имаше захар вътре в него. Имаше и малка вазичка с една роза вътре, не много дълга иначе вазичката просто щеше да падне. А и духаше вятър, опасността беше реална вазичката да се катурне и ...
- И защо сме тук, знаем ли? Знае ли някой изобщо?- дойде откъм жената вляво. Леката ефирна блузка се рееше на вълни по тялото й, беше широка и свободна и също в синьо. Както и шалът, съвсем ефирно обгърнал врата и раменете й.
-Аз мисля, че знам...-малко колебливо изрече мъжът вдясно, гледайки някъде встрани от нея и очите й , търсещи неговите.- Важното е ти да знаеш, аз съм наясно...
-Може ли изобщо нещо да е ясно...вярно...на теб винаги всичко ти е ясно. И преди , и сега...винаги. Защо не ми обясниш тогава, мм?- жената го погледна още по-настойчиво, не тревожно и не молеща. Но явно държеше на отговор. Или поне това показваше.
- И да обясня, ти няма да искаш да разбереш...Ако беше поискала, нямаше сега да седим тук и да ми задаваш въпроси... Ако само беше поискала...Не само това, и за всичко останало...
- Ох, не знам...наистина не знам...Добре де защо сме тук, кажи ми де, защо...?Ти...дето всичко знаеш...мм? Хайде де...!- жената се наведе по-напред и гледаше мъжа право в очите, почти дръзко и предизвикваща го.
-Моля те, не и тук...стига вече...моля те, да не започваме пак...стига. И на мен ми омръзна, да не мислиш...Хайде да говорим друг път за това...когато си готова...сега не си и аз не мога да го променя, нали? Съгласна ли си..?
-Да, да...май така е най-добре, не съм готова, прав си...И тоя вятър, няма ли да спре поне тоя вятър? Май всичко е от вятъра, а? И всичко е на вятъра..? А?
-Май и ти си права, мила...от вятъра е сигурно, не спира и за миг...
-Заради него е, нали?- попита с почти копнеж в гласа жената.- Кажи ми де..!
-Заради него , скъпа, заради кой друг. Заради вятъра е ,той е в основата...И той е виновен, разбира се...Сметката, моля...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
