Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2014 16:56 - И пак е време за....
Автор: july26 Категория: Забавление   
Прочетен: 3240 Коментари: 0 Гласове:
5





            Изтъркулват се дните, къде по-бързо или по-бавно, нощта отстъпва на светлото и бесовете би трябвало да подвият опашка и да потърсят скришно място, само че тоя път нищо такова не се случва. Играта е същата, Природата върви по своя си път, Хората нещо като че ли сме се объркали здраво. Дори кокичетата отвън въпреки топлите дни не бързаха да излязат и погледнат небето, сгушени до последно под храстите надничат плахо и май са наясно с лъжовното време отвън. А други години бързаха още в началото на Януари опрени едно в друго да навирят носа си пред Зимата...            Странно време и странни сезони, Слънцето уж силно е и заслепява, но не достига някак в сърцето, плахо е и неистинско. Тревата дори стои още облечена в своите есенни дрехи и чака още Художника с четката, натопена в зелено. Всичко е някак различно напрегнато, очакване някакво за нещо незнайно какво, и в хората даже, нервни и остри, напрегнати странно. А уж Пролет иде, близо е вече, стои май на прага....             И вътре във мен не е радостно леко, и аз очаквам нещо и някого да дойде накрая и да отприщи...какво..? Гледам небето и подслушвам за Вятъра да ми подскаже, с мен ли е само така или с всички? Какво чакам, какво чакаме всички, защо е изпаднал света в безвремие някакво? Днес или утре, какво ще се случи и защо е толкова важно наистина вече да идва? Не може ли като друг път Пролетта да закичи поле и дървета, цветята да блеснат пъстри и росни и хората да поемат дълбоко въздух с гърди и да изпратят с погледи Зимата? Май няма да може, нещо отвън и отвътре различно е, заседнало упорито в душите ни най вече. И нито е ново нито старото може да го бъде отново, нито ние сме нови нито пък старите, едно е такова различно, но и познато до болка. Не знам, така го усещам, дори не знам дали само за мен е така, оптимизъм няма или е надалече някъде. Е, ще погледна небето и ще се заслушам във вятъра и  може и да усетя че е време отново за онази Вечната игра на Сезони, Време и Желания всякакви. А дотогава...ще чакам и няма да бързам както преди......




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: july26
Категория: Бизнес
Прочетен: 987458
Постинги: 326
Коментари: 2482
Гласове: 7565
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол