Нагоре и надолу, понякога встрани или на място, спирам и тръгвам и пак спирам, да пиша или други неща да правя. Или да не ги правя... Май съм нормален човек, иска ми се поне, балансиран и хармоничен може би. Може би... Нищо не е същото и всичко се променя с бясна скорост, която забелязваш само ако можеш да си позволиш да спреш встрани от потока. Можеш ли обаче..? Не съм сигурен, но поне опитвам, поне в мислите си, разигравам варианти по възможност предварително, опитвам отново и отново. А иначе в потока всичко си е същото, скоростта е никаква и еднообразно запълват дните ти тези от екраните на телевизора и компютъра. Затвориш ли очи обаче и направиш контакт със себе си  и се изолираш от тази натрапена реалност около теб, виждаш един друг свят, заслужаващ си да му обърнеш повече внимание. Твоят свят...а той е неочаквано огромен и пъстър и ако се разходиш из него няма да спреш да му се удивляваш и да откриваш все повече и повече, неща отдавна забравени или запокитени безразборно някъде из многото ниши и пластове. И ако продължиш с разходките може и да откриеш, че този свят ти стига и че онзи от потока можеш и без него , че всъщност повече ти пречи да бъдеш себе си и да видиш себе си- къде си, защо си, какво си... Такива неща и такива мисли извадих на рафта днес, вглеждайки се в себе си, неподредени и без сценарии, пуснах ги около мен и улових някои от тях, за да ги споделя с Вас и себе си.....

Бъди какъвто си !