Постинг
17.09.2009 09:01 -
Дневник
Тия дни ставам рано, приплисвам вода припряно вода по лицето си и после пия чай. Правя си го сам и всеки ден е различен, най ме кефи Earl Gray, но и другите са добри. В голяма чаша, почти половин кофа. После компютъра се оказва пред мен и пиша и проверявам новините, финансовите най-вече. За кратко, ориентирам се бързо и не губя време. Установявам,че всичко е спокойно, в смисъл кризата ту вече е свършила, ту всъщност не съвсем. Така ще е поне още година-две , сигурен съм. Онзи с двете " Б" го следя и него с едно око, той открива далавера след далавера и завера след завера всеки ден поне по една. Какво прави в останалото време не знам, а и не е важно поне за известно време.
После гадая майсторите ще дойдат ли днес и кога, докъм десет и половина, когато все пак идват. Правят ми оперативка и отивам за матряли. Да ги чакам ми отнема повече време отколкото да купя и докарам поредната порция теразид, теракол, терамикс и още кво ли не до точката за полагането им. После известно време се вслушвам в звука на мистрии и ел.инструменти отвън. Усещам ритъма, понякога дори опитвам да си представям, че е музика и се поуспокоявам- и този ден може би няма да е изгубен за каузата. Каузата вече не се нарича " Бърз ремонт", преименувана е на " Приключване на ремонта". Когато и както стане, щото не зависи от мен. Преди ремонти винаги си мисля,че е нормално да е обратното. Сега знам, че не съм бил прав.
Около обяд хвърлям боб за да реша с какво по-напред да се захвана, после за два-три часа свършвам моите си неща, дето изкарват кинтите за ремонта на майсторите, отново пазарувам матряли и дори понякога храна и се прибирам да видя как върви. Установявам, че все пак върви. И други неща установявам, но се правя ,че не ги виждам. По-спокойно ми е така, ще ги видя накрая и тогава ще видим кой е спокоен. Ама сега се правя на утепана лисица, много съм се усъвършенствал! Звънят и телефони, той иска нещо ,друг предлага нещо друго, трети напомнят за себе си.Нямам време за нищо, искам ремонта да свърши, останалото....вдишвам дълбоко и продължавам разговора си с момчетата отвън, гадаещи ще им дам ли пари преди да са свършили каквото сме се разбрали и изобщо дали ще им дам пари. Изненадвам ги понякога, давам им по нещо ей така, за кеф, а друг път ги държа в напрежение за ден-два. Кой-кого е въпросът, играем си по нервите, нещо като покер от друг вид.
После тръгва да се мръква, без да забележа някак това започва да става все по-рано. Затварям вратата към улицата зад гърбовете на майсторчетата и се опитвам да забравя, че около мен е мръсно, разхвърляно и се търкалят вар, плочки, хартия лепило , и т.н. Тъмнината донякъде ми помага, после влизам вътре и там става по-лесно вече, вътрешната зона все още е непрекрачено табу за работещите отвън. Музика или телевизия, изчезвам нанякъде с Пинк Флоид замалко. Или с някакви еднодневки. Музикални. После " По света и у нас", там Правителството геройски се бори с многоглавата ламя и прочие, не знам дали ламята изобщо се усеща ,че такава борба има. Ако ги има де - и ламята, и борбата. После филми или мач, или най-вече Дискавъри или Нешенъл...И после сън в леглото след сън на дивана пред телевизора. Опитвал съм само сън в леглото . Не е същото и вече избягвам експериментите. Спейки пред телевизора все мога и да науча нещо, този в леглото си е просто сън. Поне за мен и половината част от човечеството, оная с повечето тестостерон.
После...виж началото и продължи надолу. Ако ти е интересно, разбира се. На мен вече не ми е, но смятам да издържа. Знам, че мога и все още това ме крепи. Донякъде. Достатъчно обаче, за да намирам все още смисъл денят ми да минава по този начин за известно време. А после...ще видим...
с тия ремонти ще те запомня..... Ама вече си като командос станал, няма такива железни нерви като твоите :) Преди по-се пенеше :)
цитирайВажна е мисията и каузата, останалото се преживява!
Венсеремос!
цитирайВенсеремос!
Венсеремос!:))
Нали знаеш,човек и добре да живее....все идва време и все нещо е за ремонт.Хубавото е поне при някои от нас че ако нещото е започнало все някога свършва
цитирайНали знаеш,човек и добре да живее....все идва време и все нещо е за ремонт.Хубавото е поне при някои от нас че ако нещото е започнало все някога свършва
Каузата си заслужава..... Ама наистина трябват железни нерви!
цитирайНадеждата умира последна! Защото нямам право на провал! Последният съм аз ,след мене други няма...
цитирай
6.
july26 -
Не железни, титаниеви!Щото железните корозират,титаниевите издържат по-дълго...
17.09.2009 10:14
17.09.2009 10:14
Абе после и снимка може да пусна на къщето, едно таково обновено. После...ще видим кога точно...
цитирай
7.
анонимен -
Здрасти 26,интересно,хм...
17.09.2009 12:41
17.09.2009 12:41
за това и пак те прехвърлих!Без ремонти може,ама ако няма за какво да се поизнервим лекинко,гладко ли все ще върви?Ще почне и това да ни изнервя,не мислиш ли?А и каквото не е започнало,то не е свършило!Така,че...споко!Анонимна съм и вчера и днес,защото нямам регистрация,само чета оттук,оттам,ама то всъщност се надявам не е проблем,просто си говорим тук...Хайде,до скоро...може би
цитирайМразя и да използвам думата мразя, ама ремонтите са от малкото неща, дето наистина мразя. Дано Господ те дари с търпение.:)
цитирайИ на теб Господ здраве да ти дава!
:)))
цитирай:)))
Бе важното е лафче да става, нЪли?
Само дето отвън заваля....
:))
цитирайСамо дето отвън заваля....
:))
11.
анонимен -
Заваля,но така или иначе това предстои
17.09.2009 15:13
17.09.2009 15:13
та ще му свикваме,само малко нещо минорно стана,но да мислим все пак за хубави неща,нЪли?
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
