Постинг
27.03.2013 17:33 -
И що пък не..?
Бяхме седнали в градинката до автомивката, времето чудничко просто, слънце и кротко, и едно синьо небе, ония юнаци драпат с пяна и гъби по колата, а около нас гълъби и врабчета просят трохи от чипс и солети от хората наоколо, абе направо да се размаже човек. И почти по къс ръкав сме се разхвърляли, ама не съвсем, щото нали март е и си знаем. Пийваме от чашките нелошо кафенце и си говорим неангажирано- кой кво и къде, какви концерти тия дни и подобни неща..пролет най-сетне...!! Ванката говори де, аз- кво...я се доредя да кажа някоя приказка, я не...ама нямам против де... То не че беше зима, ама нали пак все вътре и все навлечени с дрехи и обувки, все за сметки за ток, парно и прочие мислиш и мислите не е като да ги пуснеш под това синьо и почти топло небе на воля, знаеш как е...веднъж като дигне трайно над нулата и вече си е друго, много ясно, и мотористите започват да озвучават по улиците и мечтаем за скорошно лято, а не да издрапаме от хралупата на открито, нали схващаш?
Та говорим си и се хилим на глупостите нашите и на тия наоколо дето и те пускат по някоя, и става дума за срещата на випуска в края на май...
- Абе, кой викаш организира тоя път джамбурето..? Ванката или Пената, знаеш ли?
- Ц..- кратко и ясно отбелязвам и отново се захилваме на нещо което само ние си знаем какво.
- Не знаеш...щото не знам за коя дата ставаше дума, аз тогава към края на месеца правя сметка надолу на юг да поема и да не се разминем с мероприятието....ама много ми се ще да се видим с агитката и да се понапием и да потанциме нашия си танц, лелеееее.....нема такъв кефф...а..?
- Нема- отново все така кратко и ясно се включвам аз
- Дааааам...последния път, а? Помниш ли...и оня лудия Мико като се навързаха с Петя, а..? То и двамата още в училище нямаха много мозък и активно вещество където трябва, ама гледам, не са се променили особено за десетина години оттогава...и тия бе, Близнаците...бе май по трудно ги хващаше преди,а..? Толко простотии наведнъж и на едно място не бях виждал скоро...абе а ония, Мира и Ясен се оженили, разбра ли? Ееее, дето сума ти време бяха гаджета, после се караха и сдобряваха поне стотина пъти...обаче скоро, и двамата се развели и се нацелили някъде във Варна някак си, награбили се и...преди две-три години, не повече, мхм...и се взели...Мирето сега да я видиш простооооо...бахти мацката е станала, барнала се яко, тя май нещо с козметика бачка, ама барнала се, ти казвааам...Ясен малко се е посмачкал нещо...ама тя ще го оправи със сигурност, видяхме с него веднъж и за пет минути ми обясни кво е правил последните петнайсет двайсет години, та затова знам...то и двамата нямали деца и...как па така по едно време и двамата са разкарали половинките, през месец разлика някъде, все едно са се уговорили...ма не били се уговаряли, просто така се получило от само себе си, нали нищо случайно нямало, ама количествените натрупвания водели до качествени изменения бил казал Маркс, та в един момент натрупванията натежали явно и ...слушаш ли ме изобщо, че май сам си говоря...?
- Мхм....-регистрирам присъствие аз....
- Да...и такива ми ти работи...и се взели официално, подписали и...и сега наваксват сигурно...нищо чудно и с караниците те нали още тогава....абе, тая не ти ли прилича на класната, дето върви там по алеята...? Мм...? Еееей там оная в тъмното палто и голямата чанта...тя ли е?....не е тя май, то за малко да излезе че цялата гимназия оттук ще мине както сме се затоворили за тоя и за оня...не е тя...както и да е...абе купонясва ми се с наште от класа, кви купони си правихме, а..? Само дано да се организира на някое по просторничко местенце, да се поразвихрим подобаващо...бе кой то организира, знаеш ли...?
Този път само кимвам отрицателно с глава, щото за кво да се хабя да отговарям на всичките му въпроси,то един и два ли са...
- Ше питам Тирето, той нема начин да не знае...то па не пречи и аз да им дам идея къде да се съберем, има там до нас едно ново кръчме, не е и скъпо май, а и трийсетина човека ще ни събере без проблем...ми ще им кажа, то кръчмета сега колкото щеш....къде си се зазяпал пък ти...? Ейййййй.......и аз си говоря тук и аз не знам на кой , а нашия....абе, това познаваме ли го от маалата или приходящо...лелеееей....страхотно парче, евалата...ай стига си я зяпал ами се дръж нормално, нали разговаряме, всъщност ти нормално си се държиш де...както и да е...айде стига си я зяпал вече, ще ти се изкриви врата и после как ще пиеш бирата, мм? ..а Вени станал зам министър бе,тоа па ме изненада яко!! Вени- зам министър!!! Вени..!!! Тоя ква шушумига беше, лелееееее...и бат Бойко нали ги сменя, уволнява и назначава, и в един момент чувам по новините.." със заповед на Премиера считано от...бе не помня кога точно..!..се назначава за зам министър на транспорта и информационните технологии Венелин Спасов Андреев..".и малко биография му пуснаха, та тогава се усетих че е нашия човек и се загледах, та той...викам си браво бе, докато некои лапаме мухите и блеем насам натам хората министри стават и се издигат..той нали седеше на едни чин с оня бе, Димо...Димо ли беше или..? Димо, Димо....той нещо навън бачка, не е цъфнал и вързал май, по Англия ли, там някде....и глей ся, единия управлява Бе Ге- то, разбираш ли, а другия реди гранитогрес някъде по Обединеното Кралство...кой ти е мислил тогава за всичките тия неща, че ще стане едно или друго или че след десетина години кво ще е изобщо...ейййй, гледай бе....ееееее...ама онова одеве по ми фана окото, а...еееее, браво, браво...е не е ли кеф, а? Седим си тука и си говорим, нищо не правиме и си пием кафенце за без пари и зяпаме мацките...а..? Кеф си е не , ами...ходи се загледай по нещо некъде по Немско или в Обединеното...ще се загледаш- друг път...или в Холандия....как може ма на нищо да не приличат жените им бе, грам поне! То се напъваш, напъваш и пак не помага да се получи правилното кръвообращение, не става и не става! Аз нали бех там, в Кралството, замалко и аз...хормона бие ли, бие, ама...то материал няма никакъв, позасукали се все пак не е като да не са, ама пак бе- нищо не се получава и мнооого трябва да се напъне човек, за да се прежали там колкото да позаглади положенето за кратко...мани бе, не е работа...ти да не заспа..?
- Ц....то може ли човек от тебе да заспи....?
-Брееей, тоя път цели пет приказки каза наведнъж, нещо да не те е надухал вятъра...?
- Ц...
-А...еее, сега пак си си нормален, успокоих се...та за какво..? ааа, да....бе добре сме си тука като се замислиш, не че кой знае колко кинти, ама толкова и бачкаме, да ти кажа...то все едно не знаеш...абе ти нали по едно време щеше бизнесмен да ставаш? И кво стана..едно голямо нищо май направи и ти...то така се прави бизнес лесно, нали го гледам и Мето- и той бизнес прави уж и накрая отиде по Гърция някъде и май още дължи на НАП и на приятели пари...и ти ли така, а?
-Аз не....
- Аха, ти не...е то това поне добре, че вече и закони има и не си поплюват с такива като теб...виж, големите риби, те се оправят, ама заедни хиляда лева дълг ще си откараш три годинки лек режим като едното нищо с отбрана тебеподобна компания в Кремиковци или Казичане, май там бяха въпросните заведения...абе, Митака май го вкарали пак, тоя рецидивист стана вече, трети ли,четвърти път ли влиза...и той ква шушумига беше в училище...за компютърни измами...сигурно е точил карти от банкомати, кви компютърни измами, той акъл няма за такива неща според мен, стига бе...поне да беше поизточил нещо шест цифрено, а то неговите- кокошкарски истории, на дребно играел...ходи вземи по още едно кафенце, мм? Не млъкна и ти,ейййй....се едно класната те изпитва пред дъската...а кажи и ти нещо де, бахти немия свидетел си...ще вземеш ли по кафенце още, мм?
- Е що да не взема верно...поне за малко може и да си затвориш устата накрая...отивам.....
- Ейййй...цело изречение докара, бахти как те мързи пролетнооооо...не е истина просто...
Та станах аз и на тая пролетна умора се задвижих почти до края на Вселената, на цели двайсетина метра от вече добре затоплената пейка, за да му взема на тоя моя приятел и съученик още едно кафенце, а той през това време вече беше заприказвал лелята на съседната до нашата пейка за нещо си, той много ги може тия неща...абе ей такива пролетни работи ставаха с нас, сериозни и смешни в същото време, или обратното....ама нали живот- трябва да го живеем някак, та...и що пък не да е така...?
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
