Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2013 19:30 - Добре, че са колите
Автор: july26 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2410 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 06.06.2013 19:42



                   Няколко пъти минавам покрай това село и още първия път ми се прииска ей така, без нещо конкретно, да взема и да спра за малко. Лъжа всъщност, има причина и тя е , че някак спретнато и живо изглежда, централното площадче поддържано и цветни лехи подредени, дърветата и те подрязани и подредени...абе, нетипична картинка, та затова ли или и заради шарените магазинчета и кафененце едно, докато минаваш на ръба на позволената скорост, и малко над ръба де, ако трябва да съм откровен, и виждаш всичко това и вместо да си гледаш пътя очите ми в тая шарена подреденост и чак не ми се бърза вече по пътя към вкъщи. Мда...и тоя път, пак така, уж бързам пък ми се спира някакво...не спрях де, но ми остана в главата и си казах:"Край, другия път вече- решено и спирам!!" ...щото, ако не си обещая и кой знае още колко пъти ще си зяпам и бавничко ще си отминавам по пътя. Та така...няма и две седмици и пак на път и пак оттам минавам, а наоколо една пролет, зелено и сочно, едно синьо небе отгоре и слънцето в центъра..абе, време за тройка кебапчета и бира отвсякъде, начи!
              Наближавам селото аз, а пред мен една каруца ме запира така и така, пътя тесен и ни е да я задминеш нито пък след нея да караш...много мразя така, ама кво да правя, кретам отзад. А каруцата пълна със свежо накосена дълга трева и две хлапета на по петнайсетина макс седят отгоре й и се забавляват с мен. Говорят си нещо и се хилят ту едно на друго, ту към мен попоглеждат...що да не им е смешно, на петнайсетина като бях и на мен ми беше едно весело, и аз така обичах, дядо нали имаше и той каруца и Първан, коня де, малко ме беше страх от него щото леко див беше някакъв и гледах по далечко от него, не че нещо, ама за всеки случай..абе страх си ме беше...ама като се качах на каруцата и той Първан нямаше какво да ми направи, та..абе голям кеф беше, друса и тропа оная каруца, ама па кво от това, кеф страхотен! И нали лято и топло, един ветрец от движението те гали, мирише на трева или цветя, на лято...уффф, много хубаво беше...та и тия дечурлиги сега, кво им е, кефят се  и не им пука! То и за какво ли да им пука....
                  Заплеснах се по тая каруца и мислите си и замалко да влезна с предницата на колата в нея, щото оня дето я караше реши явно да спре, та юнаците малко се ококориха срещу ми като ги наближих съвсем.
                  - Ей, чиче, леко бе, ще ни утепаш бе- едното момче, русоляво и загоряло, ячко като биче, ставайки на крака почти уплашено, ама повече наужким май, извика към мен.- Това не ти е колата със спирачките, кон е това, спира другояче, внимавай. 
                      Другият си траеше и разглеждаше колата ми и мен без да е притеснен нещо, а  като съвсем спря каруцата скочи бързо на асфалта и отиде напред към коня.
                    - Накъде така си се забързал, софийски номер, гледам..?- русолявият отново подкара диалога си откъм каруцата. Знаеше, че го чувам, прозореца ми беше отворен, аз така си карам като е под шейсет, отварям си прозореца и спирам климатика, не обичам климатик та при всяка възможност и при такова време особено- отварям прозореца и дишам с пълни гърди селския въздух...селски -друг път, коли наоколо и камиони, ама такава е приказката, нали...та, бърбори ми оня мушморок пак, скучно ли му е или се прави на интересен. Бях спрял и аз след каруцата, по инерция някак, оказа се току до площадчето дето говорихме за него, няколко крачки и съм там.
                          - Бързам аз...вие, гледам, изобщо не бързате...
                     - Че за къде да бързаме, време колкото щеш, лятото още даже не започнало, още колко сено има да прекарваме...закъде да бързаме...Пепиии, иди вземи по една Морена бе, а? От магазинчето, а? Искаш ли стотинки имам?
                             -Ей ся...имам два лева, споко- другото момче не се виждаше, закриваше го купчината трева, но добре се чуваше.- Чай само да оправя тука това...
                          - Вие за ваканцията ли сте тука?- решавам да влезна в разговор.
                             - Аааа... ква ваканция, ние тук си живеем, аз съм му  братовчед, каруцата е тяхна, помагам им днеска,чичо ме помоли та да стане по бързо, та после...що не вземеш и по една кола, а? Ако има в кутийка искам...ама не Пепси, чу ли бе, Пепси не искам...
                               - Знам бе, стига си викал...ще взема- дочу се отпред някъде.
                                - Да...е браво, не ви е скучно, гледам...- чудя се какво да му кажа, а и си се чудя защо изобщо разговарям с тоя наперения срешу мен. Излязох от колата и се протегнах да се поразкърша, че от седенето вътре нали човек се схваща. Поогледах се, коли по пътя нямаше и останахме само ние, моята кола и каруцата, и се заслушах в звуците, едни такива други и странни. Птичките от дърветата цвъркат, коня отпред нещо изхриптя, децата и те нещо се шумкаха...селска идилия, отдавна останала някъде зад мен, дори и в биография не се описваха такива неща, че да се налага да ги помниш и само като по погрешка спреш след някоя каруца в някое такова село, и спомените се втурват , не чакат. Шумове, картини, случки...абе детството си е детство, какво да говоря и обяснявам, всеки знае...
                                  - Че що да ни е скучно, супер си е даже, кво като е село, да не би да нямаме нет и сателит? Може даже и от твоя в София да е по бърз, нищо чудно...
                               - Може, колко му е...здравейте, здравейте- казвам на човека, който се появява отпред откъм коня, и поглежда леко любопитен към мен.- Говорим си тука с младежта, мхм...
                                  - Бе гледам аз че с някой си говори Боби, ама не е от нашите, и викам да видя...а здрасти и на теб...кво те занимава нещо, а? Що досаждаш на човека, бе? Айде слизай вече че майка ти нали искаше в дванайсе да си при нея...айде бягай, аз и Пепи ще се оправиме и без тебе, да не ми се кара после на мен.
                                   - Добре де, няма да закъснея, за пет минути съм у дома, споко...
                              - Айде без споко, слизай и отивай...много па отворен бе се извъди...споко ще ми вика...а ти при някой тука ли или така, пътьом..?                               - Пътьом  само, така, за малко...хубаво време и стана обяд, та...хубави ли са  ви кебапчетата тука?- опитвам да събера полезна и актуална информациа от първоизточника.
                                                   - Че що да не са хубави, то човек като е гладен, и да не са хубави, и пак ще ти харесат- ухилва се човека отсреща ми.- А и с биричка...еее, ма ти си с кола, не можеш...абе и така стават, Ценко сам си прави каймата щото и вече десетина години как само кебапчета прави и кюфтета де, ама  ги докарва де, добър е...аз съм Иван, че си говорим без да се познаваме, хахаха...
                                - Айде, чичо, аз тръгвам, Пепи ще дойде с мен до барчето да вземем вафли и кола и отивам...приятен път към София- обръща се към мен момчето и забързва към дето би трябвало да е Пепи.
                                 - Дечурлиги, се трябва да ги наглеждаш, че акъла им не знаеш къде е...ама свестни са иначе, не ги мързи много, докато почнат нещо  работа е зор, ама почнем ли...може да им се разчита, не се оплаквам...реши ли за кебапчетата или..? Айде да те водя,че и на мен ми се приядоха като стана дума, айде да не кажеш, че те лъжа нещо, и аз ще  взема за мен три четири, ама и биричка ще си взема аз, за тебе нещо безалкохолно...хахаха...ей така е като карате тия коли, сума ти неща пропускате...                               - Приятно ми е, Мартин- вреждам се най накрая и аз да кажа нещо.- Приядоха ти се, значи, и на теб...еми води ме тогава, да видим как са...само да заключа колата, тук мога ли да я оставя?
                                              -Абе нали си с мен бе, и на средата на пътя да я оставиш- нема проблем...вдигни прозореца само,че имаме циганета тука, много са чевръсти, та да не стане нещо...я я заключи все пак...тпрууууу.....- конят размърда каруцата нещо, но като чу гласа на стопанина си и спря.- Тпрууу...я да го отбия малко встрани, че коли и камиони минават, да не направи беля нещо...а дай напред малко, напред дай, още малко, а такаа...тпрууу...само да го вържа и идвам...
                           - Аха, хубаво...да не те притеснявам само нещо, аз и сам ще се оправя....
                           - Абе лесна работа бе, притеснявал ме, не ме притесняваш, идвам и аз ,нали ти казах ,че и на мен ми се доядоха, не че у дома моята не е направила нещо, ама отвреме навреме така скара и биричка ти се приисква...ей ся идвам...
 

                  .......................Следва.................



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: july26
Категория: Бизнес
Прочетен: 985546
Постинги: 326
Коментари: 2482
Гласове: 7565
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол