Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2013 19:25 - Ние, врабчетата
Автор: july26 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2777 Коментари: 0 Гласове:
6





                 Самолетът набираше височина, с постоянна скорост и по спирала. Леко и неусетно  изкачваше нагоре и нагоре, малък като бръмбар или водно конче с двуплощните си крила. Отгоре вече се виждаше все повече от полето и планината, чак до Дунава и Видин в далечината, лятото беше оцветило ниви и ливади, къщи и по- големи сгради, а слънцето ги осветяваше и показваше от един необичаен ъгъл. Вътре бяхме петима освен пилотите, в помещение не по голямо от просната кравешка кожа, от ония от Икея, само дето не пред камината, а в небето горе. Единият щеше да скача сам, другите двама правеха тандемен скок, мъж и една жена, прилежно седнали в краката на инструкторите и овързани отвсякъде с колани към тях. Не беше страшно, въпреки липсата на врата между въпросното пространство и онова отвън...както и да е, дали с врата или без, падането без парашут беше с ясен край, така че... Гледката отвън наистина си заслужаваше, петнайсетина минути неповторимо усещане и хем спокойствие хем радост хем страх хем летиш...от всичко по много и наведнъж, но да кажеш че някой ги е карал..? А и не ти беше всъщност страх, на мъжа трети път вече щеше да му е...
            Онзи, самият, се приготви и придвижи към отвора към небето, приседна на прага и опря крака на степенката отвън. Вятърът го пое, самолета се поразклати за малко като ударено врабче, после се стабилизира бързо. Оня продължи да седи, май се колебаеше нещо, оглеждаше се наляво и надясно, после погледна висотомера и изчезна... Толкова, тръгна човека нанякъде, а  останалите се усмихнаха един на друг, и да опитаха да говорят почти нямаше да се чуят от шума на мотора и вятъра отвън. " Още пет минути някъде"- с движение на ръката си  показа току пред лицето на мъжа неговият тандем, той кимна, ясно, добре...
           А после и неговия  ред дойде, жената и нейният тандем бяха планирани за след това. Изсулиха се до отвора,мъжът увисна във въздуха за момент, после тандема се оттласна и ...полетяха. Свободно и без парашут, право надолу, бързо и силно. Разпериха ръце и крака, опитаха да правят фигури...получаваше се нещо, макар и не това което гледаме обикновено по Ю Тюб, но...като за трети път не беше зле. И после.....
          ......И после врабчето изскочи отякъде, извън двамата, и остана пърхайки с криле, докато онези продължаваха надолу. Пърхаше и въртеше глава, подхвръкна надолу след тях и видя една гъба как се отваря и те започнаха да се реят, изравни се току с тях и ги гледаше. Този отзад с ръце разтърсваше този пред него, а той някак беше увиснал и сякаш му беше все едно. С лявата ръка задния насочваше нещо малко и блестящо към лицето на другия, блъскаше го нещо, но оня не реагираше. Стана му интересно на врабчето и полетя с тях, гъбата беше опъната силно и двамата падаха плавно, макар и бързо. А врабчето- ту наляво,ту надясно, свободно и леко сменяше посоката и летеше, летеше... И на него му беще приятно всичко наоколо, топло беше и храна имаше колкото искаш, какво повече му трябва на едно врабче освен да лети и да се радва на свободата си. Та това и правеше, макар че не забравяше да се огледа за някой ястреб или....
                   За около минута ония двамата стигнаха земята и паднаха тежко, чак и гъбата ти захлупи. После към тях тръгнаха хора от навеса, а то полетя още миг и кацна наблизо. Този задният викаше нещо и развързваше себе си от другия, който продължаваше да е като умрял. Хората надойдаха, врабчето излетя за всеки случай настрани и пак кацна. Като стигнаха до двамата, дето паднаха от небето, помогнаха на задния да се освободи от коланите, бързо хванаха другия и го понесоха към навеса, макар да се виждаше, че не им е лесно, онзи им тежеше. Врабчето отново политна след тях, кацна веднъж два пъти, щото ония вървяха бавно и внимателно някак, та не му беше трудно да ги следва. Интересно му беше, хората винаги му бяха интересни, макар и понякога да хвърляха по него камъни или нещо ей така, щото си нямаха друга работа сигурно.Ама и правеха какви ли не интересни неща, дето не ги можеха врабчетата, какво ли не. Не можеха да летят, но с тия двукрили шумни птици се катереха и те в небето и опитваха с тия разперени гъби и те като тях да летят...е , не беше същото, ама опитваха...та затова му беше интересно, и заради други неща също, винаги имаше с какво да го учудят хората.
                       Най после хората стигнаха навеса, другите там бяха сложили на земята постелка и сложиха върху нея онзи дето го носеха. Един се наведе и започна да го бута в гърдите и да надува устата му, другите гледаха отстрани. Врабчето пак приближи към тях и ги загледа, каза им нещо на неговия си език, те не го чуваха, бяха вперили поглед всички към онзи на постелката. Той продължаваше да не мърда, затворил очи и като че ли усмихнат леко, а хората продължаваха да се суетят напрегнато около двамата. Врабчето подхфръкна и се качи отвисоко да погледне, от покрива. Разгледа отгоре, после размисли и отиде до близкия олук. И тук нищо интересно, най-интересното ставаше при хората долу, дори оня котарак дето обикновено се опитваше да го хване, и него го нямаше тоя път. Разпери крила и слезе отново при тях, съвсем близо сега. Погледна неподвижния човек, поколеба се нещо за миг и после отиде и кацна току до главата му, чак изплаши другия дето беше наведен над него та даже замахна с ръка да го прогони....
                         И тогава легналият неподвижен човек изведнъж пое въздух, ама дълбооооко някак, и после отвори очи. Онзи над него се отдръпна изненадан назад и за малко да падне по гръб. Изправи се и погледна към другия долу.
                - Кво ти стана бе, човек...изплаши ни....добре ли си, мм? Кажи нещо бе.....можеш ли.....добре ли си вече, а? Кажи де...
                   Онзи помръдна с устни, опита да се усмихне, но се получи нещо доста различно. Все пак мърдаше, примига няколко пъти и като че ли видя и разбра къде е и какво.Леко помръдна и с ръка, после изпрали длан с вдигнат палец нагоре.
                     - Май съм добре...да....добре съм...
            -Изплаши ни ,ей..!! Кво ти стана, уж всичко беше нормално...уплаши ли се нещо, затова ли..?
                      -Ааа...нее...не се уплаших, неее...врабчето излетя...
                    - Какво врабче, бе човек? Какви ги говориш...изкара ни акъла направо....
                    -Ааа...еееми...излетя врабчето и така....така са врабчетата, летят и се връщат после , когато решат те...бързо или не бързат много, ама се връщат те...- мъжът се усмихна, а останалите го гледаха и не можеха да разберат. Ама нямаше и как, те врабчетата, правят каквото и когато си поискат, и не казват на всички, само ако решат казват на един или друг човек да знае какво правят с него все пак, но след това винаги се връщат отново, защото не врабчетата, друг определяше кога един човек да остане на Земята или да отиде на друго място. Те, врабчетата, само правеха техните си врабчови бели за малко, но не смееха да се месят повече в човешките съдби, не им беше и работа.
                     - Върна се то, тук е...добре съм вече...- този път усмивката беше истинска и човека отново си беше онзи предишният- И този път се върна....



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: july26
Категория: Бизнес
Прочетен: 985523
Постинги: 326
Коментари: 2482
Гласове: 7565
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол