Пролет е отвън, в душата отдавна дошла е. В очакване на зеленото и цветята поглеждам към небето и Слънцето, дано по бързо затопли земята. Снегът за последно опитва да обгърне в своето бяло всичко наоколо, но напразно опитва, късно е веч...

Нагоре и надолу, понякога встрани или на място, спирам и тръгвам и пак спирам, да пиша или други неща да правя. Или да не ги правя... Май съм нормален човек, иска ми се поне, балансиран и хармоничен може би. Може би... Нищо не е същото ...

Изтъркулват се дните, къде по-бързо или по-бавно, нощта отстъпва на светлото и бесовете би трябвало да подвият опашка и да потърсят скришно място, само че тоя път нищо такова не се случва. Играта е същата, Природата върви по ...

Самолетът набираше височина, с постоянна скорост и по спирала. Леко и неусетно изкачваше нагоре и нагоре, малък като бръмбар или водно конче с двуплощните си крила. Отгоре вече се виждаше все повече от полето и планинат...

Денят е от онези бавните, не бързащ за никъде, спокоен и ярък, блестящ направо. От сутринта още, без полъх на вятър е свежо отвън, роса по тревата блести и прави цвета й различно сребрист. Бавно се вдига в небето, някак търж...