Ние обичаме да сме зависими, за да си имаме оправдание после за националните катастрофи, от които така или иначе не излизаме. Зависими от руския газ, от петролните доставчици, от американския долар, от постулатите на Евросъюза, от миналото и бъдещето си... Изобщо - удобно е. Ако не за нас, то поне за онези там на жълтите павета. :о)))

Не са ли част от нас, от нашия манталитет, интелект и прочие? Нали са избираеми ,кой ги избира и срещу какво? Не стана ли правило предизборното обещание да е " Аз нищо не обещавам, обаче Вие ми вярвайте,щото по-добър от мен няма!И т.н., и т.н.

Проблемът е, че по избори ние нямаме възможност да изберем между кадърен и некадърен управник, а разполагаме само с много некадърни и по-малко некадърни. Друг проблем е именно, че избираме измежду хора, които са част от нас - които здраво ги тресе балканския синдром. Хора, за които дори Алеко константинов е писал навремето:
„Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две годинки, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене..."
(„Разни хора, разни идеали" ІІІ-Алеко Константинов)

Че сме я докарали дотам, че да нямаме избор и че сме останали некадърни и по-малко некадърни. Като общество и нация, независимо дали става дума за таксиметров шофьор или политик.
И проблемът е, че не искаме да сме системни хора, харесва ни живота ден за ден без усилия и мисъл особена.

Управниците ни са продукт на обществето ни - това е вярно. Но тогава какво остава? Да внесем външен продукт? И това е опитвано в не съвсем далечното минало - пак същото е. Може би трябва цялостна промяна - и в нас, и в управниците. Но как да се промени към по-добро човек, който е доведен до ръба на оцеляването? Може би от там трябва да се тръгне. Да се подобри нивото на живот на българина, за да има стимул да се променя към по-добро. Но и в това отношение не умеем да работим, защото обикновено от социалните придобивки се възползват най-вече точно онези, които не би трябвало. Защото системата ни е такава - работи за теб само ако й извиеш ръцете.
Все още си спомням когато преди време въведоха помощите за отопление на социално слабите. Отидох с една приятелка (самотна майка, безработна) да си пусне документите и една служителка в съответната институция директно ни попита: "Ама то... ние не сме обявявали нашироко тази услуга. Вие откъде разбрахте за нея?"
Ето затова сме на тоя хал. Защото системата възприема народа като враг, а не като обект на работата си. Системата все още не може да проумее, че работи за народа, а не обратното. Едва когато държавата ни покаже, че я е грижа за нас, вероятно ще накара и нас да покажем, че ни е грижа за нея. На този етап обаче с нея само си играем на надлъгване като Хитър Петър и Настрадин Ходжа от приказките.
Неприятен факт, но... факт. И не знам кога, как и от къде трябва да започне промяната. И дали изобщо е възможна. На теория да, но на практика... Може би вече е късно.

И ти се учудваш как е възможно, но пък това истината! Иначе кой и по каква причина би искал да те спасява? Ти какво направи за спасението на бедните в Етиопия или Филипините?
Първо,трябва да има истински елит, не като този в момента,който е абсолютно псевдо-елит! Елитът затова е елит, за да води в посока ,която другите не виждат или осъзнават смисъл й! ББ не е човекът ,който е способен да формулира цели и каузи на държавно ниво, той е от улицата и действа на ниво улица! Такъв държавник не е полезен за народа си!
Второ, този елит трябва да спомага създаването на второ ниво, трето ниво политици или държавници, способни и мотивирани да работят за държавносттта и в същото време и за народа си.
Трето, самите хора да са самомотивирани да бъдат нещо повече от единици, борещи се за оцеляване ,не говоря за физическото , а интелектуалното и т.н.
Има и нататък още ,това означава системност и мотивираност на високо ниво. Нещо ,което при партията ГЕРБ няма как просто да е факт, това са хора на ниско ниво и с ниски амбиции, импровизиращи и действащи ударно.И които дори и да доведат до съд един или друг бивш управляващ на практика губят ценно време, което би било много посмислено да използват за нещо друго от гледна точка на национални интереси и Дръжава.

Не е само до ГЕРБ. Те и други опитваха, все същия резултат. Аз съм напълно аполитична - в този смисъл, че ми е все едно кой управлява страната, стига да я управлява добре. Обаче, както се казва, "такова животно нЕма". Сега ще ги видим ГЕРБ-ерите - дано пък ни изненадат приятно!
А за оцеляването... то интелектуалното такова - добре. Обаче как да оцелее интелектуално човек, който ежедневно трябва да търси пари назаем, за да купи хляб?
Не разбирам нищо от политика и затова не мога да се впускам в задълбочени анализи за тази или онази партия. Мога само да констатирам, че май нито една от досегашните не се справи дори малко. Нещо повече - сякаш всяка следваща ни забива още по-надолу в калта, като в същото време до втръсване ни повтарят, че всъщност ние сега живеем много, ама много добре - просто не го осъзнаваме, защото сме свикнали да си мрънкаме по навик.
А спасението?... Вярно - то си е в наши ръце. Но виждаме, че с добро не става. Примерите ни заливат ежедневно. Ако се защитаваш от престъпниците, отиваш в затвора. Ако си търсиш правата - самите институции те разиграват като маймуна и дори те обвиняват, че им губиш времето. Ако настояваш да получиш това, което ти се полага, те обвиняват, че си нагъл готованец. И т.н. На фона на всичко това въпросното спасение май е постижимо само с гражданска война, колкото и смахнато да звучи. И дори това е непостижимо май, защото при българите е така - аз може и да тръгна да воювам за правата си, но други двайсет души ще стоят отстрани да гледат сеир и да се надяват, че ще отвоювам нещо и за тях, пък те няма да се набутват между шамарите.

Както и това че ние винаги си мрънкаме ,независимо дали имаме основание за това. Въпрос на манталитет.
Що се отнася до институциите,нали това казвам ,че тези хора там са едни от нас, няма как да са други. И пак затворихме кръга май...:)))

Като се замисля, това прилича на змията, захапала опашката си. Въпросът сега е: Къде е изхода? Как да променим и себе си, и институциите? Защото явно едното желание не стига - необходими са "силови" мерки. Очевидно няма да се получи, като просто си кажем: "От утре всичко ще е идеално." Защото на мен ми е изгодно да се променя, но на лелката зад гишето в Бюрото по труда например й е по-изгодно да си лакира ноктите и да не се впряга особено много в допълнителна работа, която (между другото) й влиза в задълженията. :о)))
Май всичко опира до възпитание, манталитет и желание, а нещо от тези трите ни липсва като народ. Или и трите, което е по-лошо.

Вдигни летвата пред себе си! Самовъзпитавай се ,самообучавай се, вземи за пример най-големите и най-високите личности! Оттук нататък прави нещата възможно най-добре ,най-докрай, най най най...Бъди максималист в хубавия смисъл! Не непременно позитивно мислещ единствено и самъ! Не пропускай да накажеш простотията, мърсотията! Бъди над всичко това, само че с покритие! И т.н., и т.н.
Няма невъзможни неща, няма вечни истини, всичко е възможно и поне донякъде зависи и от теб!
Това като начало стига ли ти като насока за поведение и откъде да се тръгне?!
:)

Прекрасен постинг!

И аз съм на мнение, че ако искаме промяна на живота, първо трябва да променим себе си.
Ако човек се държи като възпитан, горд и силен ще бъде третиран като възпитан, горд и силен!

Тъкмо исках да напиша,че според мен трябва да започнем от себе си и видях коментарите по-долу.
Няма да ги повтарям-това е и моето мнение.
Аз го наричам хигиена на отношенията.
Тези между хората,
тези между индивида и системата,
тези между управляващите и управляваните
и така на всяко ниво.
Това е възможно само ако не сме сива маса -а ЛИЧНОСТИ.Да трудно е но не невъзможно.Днес се върнах от чужбина и колкото и да съм подготвена психически, отново ми стана болно когато се сблъсках с мръсотията ,грубостта и безхаберието.Всеки трябва да започне от себе си-
1.лична хигиена
2.хигиена на духа
3.хигиена на околната среда
ВЪЗМОЖНО Е.

Останалото са оправдания...

,,Ние лапаме мухите...,, Трудно е да пребориш мръсотията. Тя все излиза отнякъде. Ами като е все сметена под килима...