Блогът на july :: Как чух птиците

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.06.2009 01:10 - Как чух птиците

Автор: july26 Категория: Други

Прочетен: 977 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 05.06.2009 14:24

                                                   На баща ми...

                  Как стана така , че ги чух наистина. И тях, и жабите, и щурците...целият този хор от звуци през една лятна нощ! Чувал ги бях и преди, но не им бях обърнал внимание, не ги забелязвах просто. И други звуци също, на клони и листа, на какво ли не. ..                   Един ден бяхме на Пчелина. Лято, страхотен ден, баща ми и майка ми си правеха онези неща, дето им се налага на възрастните да ги правят постоянно, а аз се мотаех наоколо. Покрай дърветата първо, влязох и в гората навътре, чак до полянката и нивите след нея на билото. Оттам се виждаше много надалеч, а аз бях любопитно момче, и исках да видя всичко! Синьо небе и топло Слънце, укротени дървета с безшумни листа, пазещи енергията си за през нощта, да полудуват на хлад. Много лек ветрец облизваше върховете на житото в нивата пред мен, гълъби прелитаха на ята от по три-четири по техния си маршрут. Мързеливо ми беше, не бързах за нищо, гледах да съм по-далеч от нашите, току-виж ме накарали някоя недетска работа да свърша. Легнах под едно от дърветата, току до пътя и нивата отвъд, захапах сламка и я засмуках..ммм, сладка беше и сочна. После още една и още една, никакъв шум,тихо и светло. Лежах и си фантазирах.... еееех, ваканция! Кеф!!! Юли месец, топло, вчера бях и на Дунава, после в градината,чак до Баба Вида стигнах, ама нашите така и не разбраха! И днес тук...е, можеше и с моите хора да вършеем между блоковете или баскетбол да поиграем в училище, аз нали съм басктеболист и играя в градския! Ама нищо..и тук е добре , и сам ми е хубаво, пък и нали татко обеща довечера да се приберем в града. Довечера ще играем, или утре, ако стане много късно, още е средата на лятото, време за игра и за нови гуменки- колкото искам! Това с гуменките беше болен въпрос, вече около дванайсет чифта бях скъсал, докато играехме на игрището на село с другите момчета! Ама аз какво съм виновен?! Ми те си се разлепват, а аз си ритам топката, какво мога да направя? Ако ритам по-леко, да не би да не се скъсат?! Хубаво де, все пак обещах да не играя футбол , а баскетбол само, с кецовете, дето ни ги дадоха от отбора! Китайските ония, черните! Ми кво, само двайсетина деца имаме такива, само от отбора дето играем, и никой друг! В целият град!! И като обуя и чорапите, тричетвъртните...ще ги опукам всичките! И на двайсет и едно, и на игричка, и ако успеем две петорки да направим! Пак ще ги бием, само оня дългия, Боро, да не дойде, щото...ми много дълъг бе, почти метър и осемдесет и пет, никакъв чадър не мога да му направя, а и под коша всички топки взима! Ама сигурно няма да дойде , нали и той с техните нанякъде май отиде...А и да дойде, кво...бе пак може да ги бием като се съберем аз, Владо, Пепи и ..кой още може да дойде, мм? Кой, кой. кой...ааа, ми другия Владо, и той май е в града, ама...не знам...Бе който дойде-дойде, и на игричка по двама или трима може да поиграем...
                    Погледнах си часовника, аз имах часовник, за рождения ден ми го бяха подарили, щото той рождения ден е след седмица де, ама аз като поразрових и го намерих и нашите нямаше начин и набързо ми го сложиха на ръката! Голям и тежък , почти като тоя на баща ми, може и малко по- хубав даже, ама неговият имаше металка каишка, а моят- кожена! Ама пак хубав, " Полет" , руски! Страшен! Баща ми имаше " Сейко", и той хубав де , ама моят...довечера като отидем да си играем и ще отида с часовника! Ама няма да играя с него, щото да не се счупи, ще го сложа при дрехите на пейката отстрани! Важното е другите да го скиват и да завиждат...ще завиждат, знам аз, нали и аз завиждах като Владо дойде тогава с неговия...Ама моят е по-хубав, а и той нали си го счупи , и само аз ще бъда с часовник и ще знам колко е часа! Та погледнах си часовника, беше около пет следобед, страшна жега и въздуха не мръдва, добре че бях на сянка и манерката с водата до мен...Май трябваше да слизам надолу....Слязох де, а те нашите вече изпозаспали и всичко много тихо, та и аз реших да не ги будя и само влязох вътре и легнах на леглото замалко...
                      -Ей, ей...айде ставай, де! Цяла вечер ли ще спиш , нали искаше да се връщаме във Видин? Айде де!- само майка ми можеше така да ме буди, отведнъж и рязко, тя това го умееше, както и да прави инжекции. Ми нали е медицинска сестра, а те какво друго освен инжекции могат да правят...ааа, и да те будят по тоя начин...- Айде де, мързел такъв! Ние толкова работа свършихме, и меда извадихме, ела да опиташ, с питата направо!...Да бе...мързел съм бил, а кой катери из баирите цял ден,а..?!
                        - Добре де, остави ме още малко, разбрах...ще стана, ама след малко...Обещавам!- като кажех обещавам и майка ми винаги ме оставяше , щото това означаваше , че сериозно съм поел ангажимент и ще го свърша! Мда, още тогава ми се носеше славата на сериозен мъж, мдаа...- Ставам, ставам....пет минутки само и...
                          -Стани да чуеш нещо, баща ти нали си няма друга работа, да чуеш какво е записал на касетофона..!- майка ми се отдалечи на по-безопасно за мен разстояние, ама вече нали се бях разсънил, та понечих да стана. Какво пък ли е записал баща ми тук, нещо от радиото сигурно, ама ако е на средни вълни то кой знае какво няма да се чуе. Имахме касетофон, Филипс, много малък, ама здраво свиреше, не знам какъв му беше усилвателя! И кво ще е записал, по едно време майка ми опитваше със сестра ми да го запише как хърка докато спи, щото той не й вярваше, че изобщо той може да хърка. Той- да хърка?! Абсурд, невъзможно и толкова! Та те го издебнаха и го записаха един следобед...лелееее, говорителчето направо стържеше, като го засилваше, за да покаже колко силно хърка всъщност! Ама баща ми пак не повярва и каза , че сигурно са записали съседа, дето и през стената се чуваше нощно време как хърка. Е, те се смееха и го убеждаваха, че това е той и ме караха и аз да потвърдя, ама аз нали съм мъж?! Как така ще кажа,че баща ми хърка, щом това го казват майка ми и по-голямата ми сестра! И не потвърдих изобщо..!
                         -Айде идвай де, какво мислиш, че е записал, мм?- говореше ми майка ми и се пресегна към касетофона. - Какво, а? Сещаш ли се?
                          -Ми не се сещам, а и съм сънен още, какво толкова важно е записал..?! Да не би теб, като си спала и си захъркала и..?
                           - Я стига глупости, аз да не съм баща ти! Слушай....- и щракна копчето.
                      Слушах...ама нищо не чувах, само славея и щурците..какво трябваше да чуя?
                         - Чуваш ли..? Мм, чуваш ли? Птиците ...чуваш ли ги , славея? Мм?
                         Е ,това го чувах, ама аз нали очаквах песен и музика нещо да чуя...
                          - Ама това ли е записал татко, а? Славея и оная там, другата, дето...как се казва тая другата птица?
                          -Слушай де, слушай...Тихо малко...Седни и затвори очи и се заслушай малко, знаеш ли от колко време опитва баща ти да го запише тоя славей...слушай....
                         Всъщност, тогава за първи път се заслушах в песента на птиците, някак като че ли ми се отвориха ушите и музиката на славея нахлуваше в главата ми! Божествено, не бях чувал досега подобно нещо, нищо общо с музиката от транзистора или телевизора...Тогава чух и усетих песента на славея, не знаех за какво пее и какво казва с тази песен, но беше много хубаво! Имаше и други звуци, на жабите, като че ли опитваха да са в синхрон със славея...ама направо в синхрон си бяха с него! И щурците различих по някое време, когато славеят снижаваше силата на песента си и останалите звуци почти го заглушаваха! А после, след съвсем кратко прекъсване, колкото да размисли със какво да започне отново, песента му тръгваше мощна и красива! Боже, колко беше хубаво! И песента му и жабите и всичко..! Седях със затворени очи и слушах, слушах...пренесох се на клона до славея и го гледах, страхувайки се да не помръдна и да не го уплаша и да спре песента си! Седях и го гледах , а той извиваше и извиваше тон след тон и не забелязваше нищо, само песента, която излизаше от човката му...
                            - Какво ще кажеш, а? Накрая успях да го хвана, толкова време ми бяга- баща ми беше седнал до мен и ме взимаше на коленете си, грамаден и ухилен до уши и със светнал поглед- Какво, харесва ли ти..? А? Кажи де...
                               ........Вече не помня какво съм му казал но помня останалото, което разказах дотук. И най-вече песента на славея, за първи път забелязах, че птиците пеят, тогава стана! После забелязах песните и на гълъбите, гугутките, врабчетата, гледах ги в прахта или по клоните, как пеят и живеят и се радват на нещо си, де да знам и за на какво! Ама им беше хубаво и си пееха, щото, нали баща ми казва, че който пее, значи- хубаво му е и зло не мисли! А баща ми щом казва нещо- значи, така е! Не може да не е вярно! Е, само за хъркането малко като че ли послъга, ама...това не се брои! Оттогава хиляди пъти се заслушвам, било в славея отвън на двора, било като тичам през полето- щурци, скакалци и какво ли още не цвърка и пее и се радва на въздуха, земята и Слънцето! И че е част от всичко това! Само че винаги е много важен онзи, най-първият път, когато главата и сърцето ти се отворят, за да чуеш или видиш или разбереш нещо! Да го усетиш със цялата си същност и да станеш заедно с него едно цяло, за миг или повече!
                               Така чух птиците и тогава станаха за първи път част от мен, та чак до днес..! Баща ми вече обаче го няма и няма кой да ме сложи на коленете си и да...но това няма връзка със птиците , а само с мен.

Нагоре