Постинг
29.09.2009 10:03 -
Квартално
Бяха се събрали трима човека, един с един еднакъв нямаше! Играеха футбол или поне това си мислеха, че правят. Не за първи път, и друг път ги виждах да правят същото, на детската площадка непосредствено до блока, където иначе се събираха и други хора, не желаещи да седнат на по кафе на удобните дървени маси на кафето от другата страна, новото. Тук се събираха все такива някакви, имаше и свестни, разбира се, ама трябваше дълго да гледаш и да ги намираш сред тях.
Както и да е, тези няколко бяха всичките различни, а да им се чудиш как изобщо са решили и са се разбрали да играят заедно тази игра. Ритаха топка, момичето с размери на малък слон беше на вратата, а вратата беше долната част на една пейка. Сигурно имаше дванайсет- тринайсет години, червеникава коса и лице пълно с лунички, не и такова, в което би искал да се загледаш за по-дълго или би видял нещо дълбоко. Облечена беше с неопределен цвят анцунг, впит по тялото й и подчертаваш гротескния й вид, и с горнище в друга гама на неопределен цвят, закопчано с цип плътно до врата въпреки силното лятно слънце . На краката си беше сложила чехли, най-подходящата обувка за подобна игра според нея. Но пък толкова се беше съсредоточила, сякаш беше на истински стадион.
Другият беше мъж на неопределена възраст, вероятно над шейсетте, с рядка косица в неопределен цвят, грижливо зализана по темето му. И той беше с анцунг, цветът му беше ясен- тъмносин , с кант. Отгоре имаше блуза от трико, нещо пак в тъмносиньо, на райе, с три копчета на върха , до едно разкопчани. Той беше човек с кауза, движеше се все едно е пред камера и пред очите на многобройна публика, беше обут с износени мокасини на ток, имаше и часовник на ръката. След всеки удар или подаване се завърташе или завиваше грациозно, сякаш противодействаше на центробежните сили които го бяха увлекли, а после поглеждаше към насядалите наоколо хора, заети със себе си , за да види какъв ефекто оставя с това , което правеше.
Третият участник беше момче, на не повече от десет години, русоляв и дребен и жилав. С маратонки и ярък анцунг в цветовете на Барселона, той изглеждаше най- адекватно за това, което се случваше на терена. Поемаше и подаваше топката с ловкост, като че ли беше тренирано. Партнираше си с останалите двама без да се интересува от останалият свят, другото не съществуваше очевидно за него.
-Хайде бе, давай, давай, кво само я държиш тая топка- момичето викаше към момчето с писклив глас, който сякаш влизаше през ушите директно в мозъка ти.- Аре бе, стреляй вече! Аз ще я хвана пък!-застанала беше в типична поза на вратар очакващ удар.
Момчето не й обръщаше внимание, не я гледаше, а дриблираше на около пет-шест метра от нея. Възрастният беше в защита, стоеше между момчето и момичето, момчето тръгна с лъжлив финт първо вляво, после рязко вдясно, възрастният залитна и изостана за миг, и момчето стреля. Момичето направи смешно движение да се защити всъщност, топката я удари в рамото, ударът не беше силен, но все пак я изплаши очевидно и се сви на кълбо на земята. Топката отскочи към храстите и момчето отиде да я вземе, без да поглежда към момичето.
-Хайде, ставай вече, мач ли играем или театър някакъв!- възрастният беше се надвесил над момичето и май опитваше да я успокои.- Хайде де, нищо не е станало, нали видях? Не те боли, удари те леко, какво толкова..хайде, изправи се вече и да продължаваме!
-Не искам, не искам, боли ме и не мога повече!-момичето почти плачеше, изплашена беше , не от болка, но май това беше нейният начин да бъде забелязана и да й се обърне внимание.- Боли ме , много ме боли...сигурно съм контузена....
-Чакай да видя...рамото ли беше?...дай да погледна, де....я раздвижи малко, можеш ли да движиш ръката, мм?-мъжът опитваше да я накара да разбере,че не й се връзва, като в същото време се оглеждаше дали е забелязван и гледан, заглаждайки косата си с ръка.- И стига си циврила, и да ти има нещо, ще ти мине, нищо страшно не е станало. Чуваш ли ме, престани и стани вече да играем! Боби няма време, после е на тренировка, хайде, де!
-И това е тренировка, и това! Ама как да играя с това контузено рамо?!- момичето все пак се надигна от земята, със залепнали треви и прах по себе си. Приседна и се огледа и тя, Боби стоеше настрани с топката и сякаш не забелязваше ставащото.-Ей, Боби! Поне се извини, бе! Виж какво направи с мен, контузи ме! Какво стоиш там все едно нямаш нищо общо ! Извини се поне!
Момчето не я поглеждаше, топката беше погълнала вниманието му изцяло и останалото не съществуваше- нито момичето на земята, нито възрастният мъж. Чакаше ги да са отново на крака и във форма, за да финтира отново и отново и да ги преодолява отново и отново. Неговата игра беше друга ,различна от тяхната, те не бяха партньори, а по-скоро нещо без което не можеше и му беше досадно да се съобразява, но нямаше как. Все пак хвърли поглед към нея и към възрастният, после пак се съсредоточи в себе си-
-Хайде, извини й се, сигурно я е заболяло щом казва, кво толкова! Нали си спортсмен, така се прави, нормално е- възрастният опитваше да оправи ситуацията.-Какво толкова!- разпери ръце към Боби.
-Нищо й няма, преструва се и се прави! Ще играем или не, че аз имам и други неща да правя?! Ставаш или ще се въргаляш по земята? Е стой си там , като искаш, аз си тръгвам.
-Боби! Боби бе! Къде хукна пък ти?! Боби! Върни се веднага!- мъжът беше изненадан и гледаше с ококорени очи.- Върни се бе, момченце, не ме ядосвай и ти!
-Тръгвам си!- Боби вече се беше обърнал и вървеше бързо към блока- -Не ми се играе с тази, не ми се играе с вас! И с теб не ми се играе, това не е мач, ами...Край! Не искам повече така..!
Момичето престана да пищи и седна с ръце назад, гледайки към отдалечаващото се момче с учудени очи. После погледна и към възрастният мъж и опита да стане, но не успя и седна отново. Мъжът беше застанал в някаква странна поза, все едно постановката внезапно беше прекъсната и беше в антракт, изпънат и някак вдървен, приглади косата си веднъж и после още веднъж, погледна към Боби и сякаш нещо се замисли.След това погледна и момичето.
-Не ни иска...шампиона, не ни иска. Не иска да играе с нас, щото сме аматьори.Нали ще става професионалист,затова сигурно...
-Чичо, а какво е това аматьор, а?
-Друг път ще ти обясня, сега нямам време. Боби,Боби бе! Чакай малко, идвам и аз! Боби!
често са досадни...
цитирай:)
Здрасти, Бен!
цитирайЗдрасти, Бен!
А аматьорите правят шампионите - нали първо тях трябва да преодолеят...
Позрави - хубав разказ!
:)))
цитирайПозрави - хубав разказ!
:)))
затова във футбола няма смесени отбори,нали?И пак затова има професионалисти и аматьори-пак поотделно!!!Поздравления...
цитирайтрябва да ги има и едните и другите,иначе как ще се различаваме.
Благодаря,че ти харесва..
цитирайБлагодаря,че ти харесва..
И навсякъде другаде е така.
Благодаря за поздравлениета...
цитирайБлагодаря за поздравлениета...
писал си по тази тема,а иначе е ясно,че навсякъде е така,нали затова точно някои се справят по-добре от други,стремели са се към лигата на професионалистите...
цитирайКрасиво.
Квартално
цитирайКвартално
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
