Все пак става дума за Югоизточната й част най-вече, където да си преди и след новогодишните празници препоръчвам на всеки, който може да си го позволи.
              Трудно се стига дотам, дори и със огромния Еърбъс пътуваш над десет часа, за да се добереш до Куала Лумпур.А десет часа не е никак малко да седиш на едно място и дори ако се размотаваш по пътеката и се закачаш със стюардесите, пак си е сравнително досадно упражнение.
               Стюардесите иначе са готини, носят на хумор и закачки, усмихват ти се дори не служебно май и правят всичко възможно да ти е поне малко по-удобно.
               Е, почти всичко, защото пушенето колкото и да сме готини си е забранено и не кандисаха на предложението да отворим за малко вратата и да попушим отвън.
              Отдадохме го единствено на тесногръдието им, в душевен смисъл става дума, иначе във физически нямам оснсование да се оплаквам откъм  селекцията, и на строгото придържане към правилата на компанията.Не че по-късно същите тези госпожици не предложиха Дюти фрий на целокупното пътническо съсловие,но при условие да си се трови някъде другаде, не тук.
              И на други предложения не кандисаха, ама какво да правиш, не изскача заек от всяка трънка, нали?
             Все пак се добрахме до Куала Лумпур, кацане като по ноти и влизаме в огромно летище, а вътре много светло, и много тихо въпреки доста многото хора и движение.
             Казват, едно от най-добрите летища в света е , аз съм склонен да се съглася,харесва ми , приятно е и след умората от полета е приятно да си там.
             Кратък престой и отново полет към крайната точка...
             Бали....Остров Бали...
             Няма да давам описания и не искам да се прехласвам много.
             Първо, защото вече съм бил тук-там и малко трудно се впечатлявам.
             Второ, защото палмите, пясъка, дясното движение и маломерните улици не съществуват единствено там и си приличат донякъде.
             И трето...от България по-убаво нема!!!!
             Макар че точно за третото около 31 Декември за мен поне не е точно така, предвид студа и снега в София, ведно с решителните мерки, предприети от Бат` Бойко столичани да се чувстват европейци и с почистени улици .
            На Бали хубавото е, а и изобщо в Азия е , че и без Бат Бойко се чувствам не само европеец, ами и бял човек и по-конкретно-бял мъж.
            Едно усещане, за което в България и Европа все повече трябва мнооого да се бориш, без непременно да го получиш и изпиташ.А тук то просто си е даденост, усещаш го на всяка крачка,местните почти не забелязват жената до теб, било на масата в ресторанта, било в магазина, било когато се пазариш за такси или нещо друго...
            Мъжът е страната-за преговори или за плащане, за да ти каже "Добро утро,как сте? " или за нещо друго. Не само аз го забелязах, и жените веднага го усетиха това.И не бих казал, че дразнеше или се натрапваше, по-скоро една даденост тук, от която си отвикнал у дома или поне ти изглежда най-малкото странна.
            Свикваме бързо с това, впускаме се в пазарлъци по ресторанти, сергии и магазини, таксита и прочие услуги, предполагащи заплащане.
В повечето случаи пазарлъкът е колкото да те пробват наясно ли си с материала...е, ако мине-мине, но пък ние сме българи и сме наясно с материала, естествено!!
               Та пазарлъкът приключва сръвнително бързо,те отстъпват с усмивка, а ти си доволен от собствените си умения да преговаряш и да постигаш  своето!    
               Докато не се консултираш с някой по-навътре в материала и разбереш,че е могло и още, но като се има предвидид,че разликите не са кой знае какви...махаш с ръка, усмихваш се и си оставяш едно наум за следващия път...
              Цените за всичко са поносими, почти като в Софиия, че и по-ниски, зависи къде пазаруваш.Има и по-скъпи места, ама то навсякъде има, нормално...
              Шарено е ,зелено е ,морето е навсякъде около теб, пълно е с хора и мотопеди.Втрещих се от разбирането им за бензиностанция, първо не разбрах за какво са тези наредени еднолитрови бутилки по лавиците около пътя, после видях как зареждат и почти не повярвах, че е възможно.Все пак ,такова нещо  у нас никога не е имало и не би могло да има.Мерки за обезопасеност, от пожар или миризми, отдалеченост от съседни сгради и т.н. са неща, непознати  по пътищата на острова или поне много добре се бяха прикрили,та не успях да ги забележа.Е, има и европейски тип бензиностанции,разбира се, мернахме няколко, но по-скоро като изключение...
             Около теб навсякъде са тези мотопеди,накачулени с цели семейства върху тях,четири пет души отгоре им.Без майтап, бащата кара,жената отзад,между тях едно дете,зад нея още едно, а за третото подхождат творчески и го слагат на най-различни места около себе си.
Не забелязах това да прави впечатление някому, освен на нас.
Не забелязах и  пътни полицаи освен веднъж при едно станало леко ПТП на пътя.
Не забелязах и друго ПТП освен въпросното леко,а предвид движението и хаоса от мотопеди и ванове очакванията ми бяха за повече екшън и смачкани ламарини.
    ...И за да не стане като пътепис, ще продължа с усещанията си...
    И преди съм бил в Азия, харесва ми и усещането е като че ли те обгръща...
    Отвсякъде...
     Като хора,като въздух и миризми, като простор и небе, като зеленина и комбинация едновременно между спокойствие и напрегнатост.
     Напрегнатост от един непривичен ти и непознат свят, от многото хора около теб на всяка крачка, от различното движение по улиците, от това да се пазариш на всяка крачка, да ти предлагат какво ли не и да виждаш неща, които си свикнал да  възприемаш някак по друг начин.
      Спокойствието...то си зависи и от теб,  аз обаче вече се чувствам спокоен на такова място, наслаждавам се на този различен от моя свят и все повече ми се иска да е по-постоянна част от моя, да се вплета или впиша в него, няма значение.Харесва ми като вкус и като отношение, като възможност да си едно друго " Аз ", различно от обичайното ти тук, в Европа и България.
        Спокойствието е различно от това, на което си свикнал и което очакваш.
Тук то идва с влизането в стаичката за масаж или СПА , с обгръщащите те ръце на дребни и приятни жени, със звуците на музика, в която ако се заслушаш най-вероятно ще ти се стори монотонна и дори дразнеща.Не се заслушвам, а я  оставям като фон около мен и всичко е наред, отпуска ме и заедно с движенията по тялото ми ме кара да се откъсвам от земята и да се усещам лек и ефирен.
          Спокойствието е и в това да станеш по-рано сутрин и да погледаш изгрева, прилива, морето около теб, играта на светлината, отразена във водата и комбинираща  се с облаците в небето.Да седнеш на масата за закуска, настанен от усмихната жена или девойка, която те следи с погледи и идва веднага, ако я повикаш, за да ти сервира чай или кафе...или нещо , каквото и да е .Да си напълниш и препълниш чинията със плодове, на някои и така не им научих имената, толкова сочни и вкусни...
          И седнал на масата, да гледаш хората около теб, ставащото около теб, морето и плажа и палмите и птиците наоколо, да се радваш на красотата на жените и на синьото небе, да вкусваш непознати неща и да се чувстваш добре.
          Леко и спокойно,без напрежение в главата или тялото, без агресивни мисли и затормозяващи те теми.Без всичко онова, което те съпътства обикновено в ежедневието ти в София и няма как да го свалиш от гърба си и да го оставиш някъде на гардероб поне за малко...
            Тук това става от само себе си, чак се учудвам на себе си за бързината, с която се отърсвам от всичко, останало у дома...
             И ми се иска да не свършва, да е все така слънчево и топло, да съм на такова или това място и да ми е така приятно , както сега...
Следва......