Ако сме това, което мислим, и това което ядем значи като ядем нещата за които си мислим ставаме това което сме? Или не съвсем..? Защо тогава трупаме килца, разболяваме се от какво ли не, мрънкаме и не се харесваме? Проблемът е в храната или в мислите? В главата? Или в сърцето? Или..къде..?

               Ако постоянно забравяме прости истини и се изкушаваме за неща само на пръв поглед смислени и стойностни, дали храната за ума и тялото ни закупена заради повлияни от реклами и внушения разни си струва? За самите нас и за другите наоколо? Дали мислим достатъчно добре и се храним достатъчно добре? Дали не се самопрецакваме по едни много префинен начин в името на грешни цели? Става ли ни по-добре като ядем и мислим това което ядем и това което мислим? По какви критерий се водим в живота си, наши или нечии внушени и втълпени ни от някого по някаква причина. Ако не мислим добре и не се храним добре как очакваме да ни е добре?                        Спри и помисли, погледни в себе си и наоколо, виж купищата боклук в душата и главата си, изхвърли всичко непотребно и се пречисти. Или поне започни, опитай. Ако не го направиш ти няма кой да го направи вместо теб.                          Дори само да стигнеш до мисълта  че ти е нужна промяна ще означава че си на прав път! След това остава просто да тръгнеш по него. Изглежда само трудно, но не , само трябва да го поискаш.....

По първата част ... за изяждането на мисли... всичко е ясно... Всеки е гледал ,,Тайната,, и знае за позитивното мислене... макар, че аз не съм от тези, дето, ако ми сервират супа с косъм, ще се радвам, че не съм болна от рак...
По втората част, ще кажа...
Едно е да искаш, друго е да можеш, а съвсем друго е да го направиш...
Някак излъскани ми идват подобни нравоучения, като : ,, Виж се, пречисти се, поискай промяна, другото е лесно,,
Харесвам реализма в чист вид, без грим и фалш, а че е черен... е, поне е истински! Истински.. като лошите герои във филмите...
Поздрав!

И всеки си решава...това за което говоря го мога,макар и черния реализъм да не ми е чужд. Мога и да го направя по-грапаво и неизлъскано,но вече няма да съм аз...не намирам смисъл да съм нещо друго освен себе си или поне досега...
Поздрав!