Пролет е отвън, в душата отдавна дошла е. В очакване на зеленото и цветята поглеждам към небето и Слънцето, дано по бързо затопли земята. Снегът за последно опитва да обгърне в своето бяло всичко наоколо, но напразно опитва, късно е веч...

 Нагоре и надолу, понякога встрани или на място, спирам и тръгвам и пак спирам, да пиша или други неща да правя. Или да не ги правя... Май съм нормален човек, иска ми се поне, балансиран и хармоничен може би. Може би... Нищо не е същото ...