Блогът на july :: Деца между блоковете

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.06.2009 16:28 - Деца между блоковете

Автор: july26 Категория: Други

Прочетен: 1263 Коментари: 5 Гласове:

Последна промяна: 06.06.2009 22:36

                           - Майкооооо.....майкооооо......- гласът му още неукрепнал, но все пак достатъчно силен, че да бъде чут чак на четвъртия етаж прокънтя между блоковете.- Майкоооо....майко бееее...! Ми не ми се качва чак до горе, ще викам! Майко!!!                            - Какво си се развикал, бе! Събуди квартала! Я млъквай веднага!- жената показала се на балкона просъскваше и опитваше да не говори високо.- Какво искаш , не можеш ли да се качиш догоре, ако искаш нещо!? Какво искаш?                            - Филия с олио и червен пипер и сол! Ти нали ще слизаш долу така и така, за какво аз да се качвам?!                             - И с червен пипер и сол даже! Хм...нали яде преди малко, къде в тая жега филия с олио, я ела горе и си вземи от динята в хладилника!                              - Ми не искам диня пък, филия с олио искам!                              - Престани да викаш, ти казах! Престани да викаш! Ако искаш нещо, ела и си го вземи!                               - Няма пък да се качвам горе, няма пък! Като се кача и ще ме караш да спя! Няма да се кача, слез ти долу!                               - Бе престани бе, момченце! Колко пъти трябва да ти кажа,та да ме чуеш, а! Престани да викаш, бе! Че като ти сляза долу и...!!-жената вече бе съвсем сериозна, изглеждаше направо решена да изпълни заканата си! Ама и пикльо ньеден, само по него да вървиш цял ден - няма да ти стигне! Пък и да му нося филия с олио долу, той нямало да се качи! Мързел ньеден..!                               -Еми видя ли, че ще слизаш така и така, що не ми донесеш тогава филията с олио? Две даже донеси, още по-добре!                               -Ще ти донеса аз една филия, ей сега ще ти я донеса!- изрецитира бързо жената и се скри от балкона.                               Долу момчето и приятелчето му до него се размислиха нещо....                              -Абе , Весо, майка ти май нещо се ядоса наистина, мм? Ами ако верно слезе долу? Я дай да отидем между гаражите замалко, там сутринта имаше едно кученце, ей такова малко, някой го е оставил снощи сигурно, щото цяла нощ ....                             - Аре бе, между гаражите ще ходим ся! Тя майка ми само си фучи, да не мислиш, че нещо..? Ама няма да слезе долу, щото ако слезе и аз ще съм избягал вече нанякъде и знае че не може да ме хване!                              - Ами довечера , у вас като се прибереш? Мм..? Няма ли да те набие?                               - Кой бе , мен ли ще ме набие? Мен никога не ме е била майка ми! И баща ми не ме е бил! За какво да ме набие, нали тя ме кара постоянно нещо да ям, и сега като съм гладен- качвай се горе да ядеш диня! Бе аз филийка искам , с олио и червен пипер, а тя -диня!                               -Абе , не знам...като я гледам как ти се нервира , може и да го отнесеш довечера...Не те е била досега, казваш, мм..?                               -Не, не ме е и няма и да ме набие! Щото аз иначе съм добър...майкооооо....ще ми я донесеш ли филията вече, бе!- пак се провикна по посока четвъртия етаж момчето.                               -Добре де , добре- каза другото момче, гледайки недоверчиво другарчето си.- Щом казваш...                               - Спокойно бе, ще донесе филията, даже и две ще донесе, щото те видя , че си с мен тука, та и за теб ще донесе! Ти нали обичаш филийка с олио и пипер...и малко сол като сложиш, аз понякога чубрица слагам , знаеш ли кво е чубрица? Татко ми показа веднъж , сложи ми върху филията и оттогава и чубрица си слагам! Е, ще видиш след малко , сигурно си опитвал, ама не знаеш как се казва- момчето изгледа другия с явно превъзходство, да си наясно с чубрицата на тия години си беше предимство отвсякъде.- До пет минути ще дойде долу , ще видиш. Я дай да ти видя ножката!- посегна към джобчето на панталонките на другото момче, откъдето се подаваше лъскаво и тънко метално синджирче.                                 - Аааа, не става! Тате ми каза да не я давам на никого, щото аз отговарям!
                                - За кво отговаряш ,бе?!
                                - Ми да не стане енцендент някакъв!
                                - Кво да не стане?
                                 -Енцендент!                                  -Инцидент се казва, не енцендент- още веднъж го изгледа и с още по- голямо превъзходство този път.- Ти пък още не можеш да говориш, пък баща ти ножка ти подарил! Айде, покажи ми я поне, с две остриета ли е или с едно само, мм? Дай да видя, де!                                  -Е само отдалече, щото съм обещал на тате да не я давам на никого!-момчето предпазливо отстъпи крачка назад и бръкна с ръка в джоба на панталонките си.- Ето , гледай!- на края на синджирчето се помахваше голяма червена ножка и проблясваше на слънцето.- Кво ше кажеш, а?- сега беше негов ред да гледа с превъзходство другото момче-А..?                                 - Готина е...- нямаше как да не признае нашият герой.- Ама майка ми като донесе филиите и аз сам ще си ги изям и няма да ти дам на теб. Щото нали те са си мои и аз ще отговарям!                                  -Ми кво пък, много важно! Яж си ги, аз не искам да ям филии някакви си в тая жега- както бързо беше извадил ножчето, така и го прибра обратно в джоба си.- Айде , чао ще си ходя вече- обърна се и тръгна към другия вход.                                  -Ей...глей го пък тоя...къде хукна , бе?! Ама и майка ми една, нищо не прави като хората и навреме...- и погледна отноо към балкона на четвъртия етаж.- Майко, ма...! Искаааам филияяяя с олиооооо! Искам пък!

Нагоре

Тагове: глад,