Постинг
26.05.2011 13:12 -
Четвъртък,следпразнично
Човек здраво почва да се тръшка в един момент. Не е до конкретна възраст или до кариера, не зависи от това. Или поне не само от това. Може да е млад и хубав, да е походил по света и да се пообразовал. Да има достатъчно доходи за да си позволи да бъде едно или друго. И най-вече- себе си. Само че....винаги има едно" но" или " само че"...
Часовникът тиктака и докато не осъзнаеш каква е мисията ти или още по-добре- каузата ти на този свят, се чувстваш някак недовършен, прецакан, използван, манипулиран. Сигурно и друго чувстващ, хора сме и така сме създадени, да чувстваме и да си усложняваме живота и отношенията с другите хора. Особено със тези, които са ни близки, родители или приятели, все едно. Та луташ се ти, бориш мелници разни не само вятърни и уж си разчистваш територия, една такава, само за теб, за това което си или си мислиш че си, или би искал да бъдеш. И някакви навлеци те занимават със себе си, опитват да влизат в живота ти не точно през ключалката която си им оставил за влизане, и те опитват същото като теб, само че нали и те със собствено мнение и собствена мисия...Конфликтът е на крачка и тогава или нападаш или се свиваш в колибката си. Побеждаваш или просто не приемаш боя, щото не е по твоите правила. Но те е яд, много те е яд, че някой опитва същото като теб и спрямо теб. Даже не осъзнаваш че ти правиш същото със другите, по някакъв подобен начин......
За да ти е добре и да се усещаш балансиран и в хармония като че ли най-важнотото е да се усещаш ПОЛЕЗЕН. Може да си красив и млад, да те оглеждат и да те осъждат, да ти завиждат даже за това, огледалото да ти казва точно това което ти се иска да чуеш. И не само огледалото. Когато липсва собственото усещане за полезност и смисленост който и каквото да ти говори вътре в теб има една празнина, от която излиза ръката дето ти стяга гърлото понякога. Ето тази празнина трябва да намериш начин да запълваш постоянно,защото тя е бездънна яма и и никога докрай не успяваш да запълниш. Без да е сигурно че ще намериш материала, а и сили за запълването й. Мнението ти за теб самия е без значение ако не се огледаш и в очите на останалите около теб. И най-вече в очите им, защото там би могъл да видиш това което ти е нужно да бъдеш или да направиш за да ти е добре и да се чувстваш полезен. На себе си и на останалите най-вече. Без това каквото и да си, е напразно и без особен смисъл дори и за самия теб.
Красотата и ума са средство, не крайна спирка, дадени на човек за да променя себе си и света към нещо смислено и добро. Както и думите, които изрича. За да не боли от тях....
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
