Постинг
13.06.2013 17:11 -
Добре, че са колите 2
Автор: july26
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2504 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2013 17:18
Прочетен: 2504 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 13.06.2013 17:18
......... продължение......................
- Ейййй....не мирясва тоя кон бе....дърпаш го да го нагласиш, амо то два пъти повече се дърпа, се на инат да е, да не е както ти му казваш...ти мини улицата от другата страна, аз след тебе, да не вземе някоя кола....
Преминаваме все пак, коли по улицата няма, заради жегата или че е обяд, ама ги няма никакви. Отсреща вече сме на площадчето с ония подредени градинки и дърветата, бухнали в зелено и пълни с чуруликащи врабци и други птици. Даже плочките по които вървя едни подредени и стабилни, няма счупено или да те е страх да не стъпиш накриво нещо, не са жълти павета, но не им пречи да си вършат работата.Абе, сериозна работа, кмета ще да е и той сериозен човек...
- Ама хубав ни е площада, а...кво ше кажеш? Трета година май как го спретна кмета, ама стана като хората, не го претупаха като предния път...а?
-Вижда се, вижда се...аз нали няколко пъти минавам и от колата даже се вижда, че е пипнато както трябва, не само плочките, и дърветата и градинката...браво на кмета!
- Аха, на кмета браво...да...- човека се изравнява с мен и явно е доволен да покаже, че и тук при него е хубаво и че може да впечатли дори софиянец.- Добър ни е кмета, три мандата вече си го преизбираме, даже и не помня коя партия го предложи преди време, комунистите ли или...бе няма значение, стои си на мястото човека и не само площада оправи, ами и улиците постегна, намери пари от града ли или по програми някакви....ама не се спира и ей го на- сега и канализация ще прави, казва...ще видим де, има време....оооо, Кире, а здрасти...
Поглеждам в посоката към Кире и виждам един висок и слаб, макар и попрегърбен вече, мъж на около седемдесет. Жега е, ама той със сако върху една доста овехтяла риза с неопределен цвят около зеленото и закопчана до брадичката. Небръснат поне от три дни и почти без коса и със загоряло теме и с една тъничка усмивка на уста...готин тип на първо четене....
- Здрасти, здрасти...- ухилва се малко по широко Кире и поглежда и към мен.- Тоя да не е зета, а?
- Зета- друг път...кебапчета го водя да хапне, че пригладнял бил, та покрай него и аз...хахаха...и по биричка да ударим съпровождащо...я избери сянка къде е, че ще ни опече иначе...зета за село няма време, той нали зает много с бизнес в града, не е селото ни за него и кебапчета на площада не яде той...ти как си, зарежи го него, прибра ли сеното или още имаш..?
- И утре и съм готов....много трева тая година и зор, ама утре свършвам..ти..?
- И аз, най много и други ден ако не ми помогнат момчетата, че сам...знаеш...айде с нас, аз черпя...?
Стигаме до една дълга маса, поне за дванайсетина души, от дебело дърво направена и лакирана в кестеново червено. Отгоре ни един чинар разперил клони и хвърля сянка, поне трийсетгодишен, голям и красив. Сядаме около масата, още няколко като нея има и по двама или трима насядали тук таме мъже и момчета, кой с бира само, кой замезва със скара и картофки. Оглеждат ни, някои кимват на придружителя ми, Кире обаче нещо мисли...
- Айде бе, сядай, кво се кумиш...?
- Бе да седна, ама...
- Айде, само една бира ще те черпя, сядай, сядай...
другия път е твой ред, нема страшно, с един лев няма да обеднея...айде сядай де!
- Е добре тогава...чакай само да отида до....и идвам- Кире се отдалечава бавно, ходи малко неестествено изправен, може би е бивш военен, и изчезва вътре някъде.
- Закъса го Кире с парите, та затова не смее да се поотпусне...имаше ниви от реституцията, като разтуриха текезесето, взе си ги и по едно време реши да ти продава и да прави бизнес нещо...Кире и бизнес, да бе...и продаде ги, ама дето не взе парите нещо, изработиха го и уж да му платят, прехвърли всичко при нотариус, а после- нищо. Изчезнаха му купувачите някъде, сума ти време земята така си стои, ни пари има да прави той нещо, ни е негова по документи и нищо...по едно време дойдоха едни и гледат дето е неговата земя нивите, то и на други ниви там...ама други, не са ония същите. Пита ги Кире кви са що са, ония обясняват че са купили земята и сега е тяхна, ама за неговите купувачи нищо не казват...и после почнаха да си я обработват, а Кире кво да прави, пи една студена вода и ни ниви ни пари....ама кво да прави, Бог високо, а цар- няма...и сега само на земеделската пенсийка, нема и седемдесе лева месечно, с нея се оправя, и малко от градинката и двора около къщата, по-беден отпреди, ама...и други изгоряха, не само той, кво да ти разправям...
- Лоша работа...- отново се вреждам да кажа нещо. Въздишам дълбоко, въздуха един такъв хем лек хем засища. Хвърлям поглед на хората по масите и малко по далеч, опитвам да разбера що за хора са и що за живот живеят в това ненормално време, дето всички са се забързали и само за пари и сметки мислим...- Ще поръчваме ли на някого или сами...?
-Ей сега ще дойде момчето, ще ни види и ще дойде...абе ресторант е това, да не ти е хоремага отпреди. Ти колко искаш, три или четири..що не си комбинираш с кюфтенца, а то и друга скара има, реши ли?
- То така като поставиш въпроса...ама после ще ми се доспи и...една тройка ще взема, пък после ще видим, ще ми стигнат ли или са малки...кебапчетата де..?
- А, ще ти стигнат, не са малки, една тройка ще те оправи....картофки пържени и лютеница..? А...ето го момчето...две тройки кебапчета, две бири...с гарнитура, с гарнитура, как... и айрян ли за тебе или фанта нещо..? И една фанта за него, айде....и половинка хляб, момче, че щях да забравя...За Кире бирата, той месо не яде, вегетарианец е, така казва...или щото го е срам да го черпят повече от бира....та така...ама се правим че му вярваме де, че да не му е тъпо...
.........следва.....
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.